Издоената простата

Простатната жлеза се намира в малкия таз под пикочния мехур. Тя има формата и големината на кестен. Задната и повърхност е плътно допряна до стената на ректума (правото черво). Поради тази близост с ректума, простатата е лесно достъпна за изследване. Отвън жлезата е покрита с капсула, която е съставена от плътна съединителна тъкан. По задната страна на простатата се опипва бразда, която я разделя на два дяла.

Простатната жлеза е допълнителна полова жлеза, чиято основна задача е да поддържа жизнеспособността на сперматозоидите. Отделянето на простатния секрет при полова възбуда се увеличава до 2 куб. см на час. Между функцията на простатната жлеза и тестисите съществува взаимозависимост. Известно е, че след кастрация настъпва атрофия на простатата и спиране на нейната секреция. Обратно, при инжектиране на мъжки полови хормони, простатата се уголемява и увеличава секрецията си. Семенните мехурчета са разположени в горния край откъм задната повърхност на простатата. Те също произвеждат секрет, който заедно с този на простатата увеличава обема на спермата, чрез което се увеличава и подвижността на сперматозоидите.

prostate Vidéo antigny sélectionnée dans TV/Séries

Дали приликата между простатата и кестена не е опит на природата да ни подскаже един ефективен способ за лечение на този орган?

Кестенът удивително много напомня на човешката простата.
Виждате ли двата странични дяла на простатата и кестена? А гребенчето по средата, с пъпковидното хълмче на кестена, които съответстват на срединното гребенче (crista urethralis) и семенното хълмче (colliculus seminalis) на простатата?

Знаете ли, че:

В простатата се разполага и малката мъжка матка – utriculus prostaticus, която е остатък от ембрионалното развитие.

В простатата с напредване на възрастта могат да се образуват простатни камъни. Те представляват уплътнен секрет в лумена на жлезите и някои учени ги смятат за белег на полово дълголетие при мъжа.

Простатата е дала името на простагландините. Тези вещества са открити за пръв път от любознателен студент, който вкарал човешка сперма в матката на котка. Това причинило съкращение на матката. Сперматозоидите в семенната течност не могат да имат такъв ефект, следователно причината се крие в секрета на простатата.

На кой може да му хрумне да вкарва човешка сперма в матката на котка? Защо би го направил? Какво е очаквал да се случи? Котката да забременее и да роди catman?



Кестените са невероятни акумулатори на слънце и жизнена енергия и я отдават постоянно през цялата година. Те подобряват функциите на всички органи и системи. Ако държите под възглавницата си няколко кестена (не повече от десет), те ще въздействат успокояващо върху нервната ви система и ще направят съня ви по ползотворен. Кестени могат да се поставят в стар чорап и с него да се налагат болезнени места по тялото. Тази торбичка с кестени повлиява и болки в кръста следствие дископатия, радикулит, ишиас. Поставете я на гърлото си и кестените ще успокоят силната болка при настинка.

Изследване на простатата

Болните със заболяване на простатната жлеза отиват да се прегледат тогава, когато получат болка, промени в урината и смущения в уринирането. Болката може да бъде остра, тъпа или прорязваща. Тя се локализира в междиницата (перинеума) и около ануса и може да се разпострани към кръста, ингвиналната област, тестисите, половия член. Перинеумът е простанството, което се намира зад тестисите и достига до ануса.

Острата болка е характерна за остър простатит, абцеси на простатата и др. Тя е постоянна и често има стрелкащ характер. Болните избягват да сядат, уринирането е учестено, затруднено и понякога се получава пълна задръжка на урината. Болката при хроничния простатит е тъпа, непостоянна, изостряща се при употреба на алкохол и при простуда. Болки може да има в началото и в края на уринирането. При остра задръжка на урината болката се придружава от безрезултатни позиви за уриниране. При хронична задръжка на урината болните съобщават за болезнени позиви при уриниране и затруднено изпразване на пикочния мехур. При атония (парализа) на простатата, хроничен простатит или абцес, при ходене по голяма нужда (дефекация), от пикочния канал спонтанно изтича белезникав секрет. Болните се оплакват и от обща отпадналост, безапетитие, полово безсилие, висока температура, нервна възбуда или депресия. Болните сливици и зъби, особено когато възпалението е хронично, често водят до проблеми с простатата.



Изследването на простатната жлеза се извършва чрез ректално туширане (опипване през ануса и правото черво). За тази цел след изпразване на пикочния мехур болният трябва да легне по гръб със сгънати в коленете и разтворени в страни крака. Изследването може да се извърши и ако болният е наведен напред, с лакти, поставени на кушетката или на стол. При изследване в странично положение пациентът лежи на дясната страна със сгънати в коленете крака. Може кракът откъм леглото да бъде опънат, а другият сгънат в коляното, което е за предпочитане.


[Простатна жлеза]

Изследването се извършва с показалеца на дясната ръка (лявата при левичари), която е с гумена ръкавица. Уместно е използването на гел или неутрална мазнина. Опипването се извършва внимателно и цели определяне на формата, големината, консистенцията, болезнеността, границите и взаимоотношението на жлезата с околните тъкани и органи. Нормално простатната жлеза е с гладка повърхност, еластична консистенция и е добре отграничена от околните тъкани. По средата се опипва бразда, която я разделя на два дяла. Стената на дебелото черво над простата е подвижна. Нормалната простата не е болезнена. Появата на болка при туширане говори за остър възпалителен процес. Промяната във формата и големината се установяват при аденом, рак, простатит и други. Плътността се променя при остри и хронични възпаления, аденом, рак и камъни. Границите са неясни при рак и хронични възпалителни процеси.

Болните със заболявания на простатната жлеза задават много повече въпроси, в сравнение с пациентите страдащи от други заболявания. Те се интересуват не само от заболяването и как ще се лекуват, но и дали ще оздравеят напълно. Със своето поведение, знание и опит, лекарят трябва да вдъхне вяра на болния, че болестта му е излечима. Понякога и най-малката грешка в поведението на лекуващия лекар е достатъчна да обезвери болния в добрия изход на заболяването. В днешно време медицината е създала всички необходими условия, които дават възможност всички болести на простатната жлеза да се излекуват напълно, без изключение.



Вродени аномалии на простатата

Аплазията (пълната липса) и хипоплазията (недоразвитието) на простатната жлеза се проявява с общи симптоми, смущения в уринирането и намалена до пълна липса на полова функция. Простатната жлеза се опипва с големина на царевично зърно до ядка на лешник. Това вродено състояние трябва да се различи от придобитата атрофия (намаляване на размерите), вследствие нарушен хормонален баланс, пристискане на жлезата отвън, въздействие от йонизиращо лъчение и старчески промени. Към аномалиите на простатата се отнасят и вродените кисти, които обикновено се срещат в младата възраст. Те са малки по размери, но има описани случаи с обем на киста до 5 литра.



Възпалителни заболявания на простатната жлеза

Възпалението на жлезата се среща предимно във възрастта от 20 до 40 години. То е по-често при болни, които в момента или в миналото са боледували от възпаление на пикочния канал (уретрит), болни с ангини, грип, пневмония, холецистит (възпаление на жлъчния мехур). Липсата на движение, простудата злоупотребата с алкохол, кръвния застой в малкия таз, задръжката на секрет при атония (пареза) на простатата, запекът и честото онаниране (мастурбацията) благоприятстват развитието на възпалението.



Остър простатит

Болните се оплакват от често уриниране и парене в пикочния канал, което се усилва през нощта. Те имат неприятни усещания и тежест в слабините, правото черво и понякога болезнено изхождане по голяма нужда. При ректално туширане простатата е болезнена и леко уголемена. Болните имат обща отпадналост, безапетитие, висока температура (до 40 градуса С), разтрисане, болезнено и трудно уриниране. Езикът е сух, пулсът и дишането са ускорени. Лечението се провежда с антибиотици и химиотерапевтици в зависимост от вида на инфекциозния причинител, определен при микробиологично изследване. На пациентите се дават болкоуспокояващи, предписват им се загряващи компреси, грейки, топли седящи вани с температура до 30-40 градуса С. По време на лечението болните трябва да останат на легло, не трябва да имат полови сношения и не бива да консумират алкохол. От храната се изключват силните подправки. Лечебен масаж при остър простатит не се извършва, поради риск от засилване на възпалението и разсейване на инфекцията по кръвен път. Недоизлекуваният остър простатит може да премине в хроничен. Друго усложнение е оформянето на абцес, който изисква незабавно хирургическо лечение.

Japanese prostate massage brought to you by PornHub

Абсцес на простатната жлеза

Развива се като усложнение на остър простатит при хора с намалени защитни сили, прекарващи по-голямата част от деня в седящо положение, злоупотребяващи с алкохол. Заболяването се проявява с висока температура (до 40 градуса С), обща отпадналост, безапетитие, често уриниране и парене в пикочния канал и силни болки в областта на перинеума. Диагнозата се поставя след задъжително ректално туширане. Лечението е само оперативно. В никакъв случай не трябва да е прилагат топлинни процедури, целящи узряване и самостоятелен пробив на абцеса. Ако настъпи такъв, гнойта изтича с урината или с фекалиите, но в тези случаи се получват трудно зарастващи фистули (канали) между простатата и пикочния мехур или между простатата и дебелото черво. През тези канали инфекцията се рапостранява до съседните органи.

Wife gives prostate massage brought to you by PornHub

Хроничен простатит

Обикновено боледуват мъже над 35 годишна възраст. В повечето случаи е последица на остро възпаление на простатата или извършени манипулации (поставяне на катетри). Хроничният простатит често се открива случайно, защото болните дълго време могат да нямат оплаквания. Първоначалните симптоми са болки в областта на седалището, които се разпостраняват към слабините. Тези болки могат да се усилват в началото или в края на половия акт, по характер са стрелкащи, тъпи, постоянни или периодични. Понякога се усещат само като тежест и чувство на натиск в областта на перинеума (зоната зад тестисите до ануса). Болките се усилват след употреба на алкохол, придружават се с парене в пикочния канал. При изхождане по голяма нужда от уретрата се отделят по 1-2 капки простатен секрет, в който може да има и кръв. Това прави силно впечатление на пациентите и ги кара да се обърнат към лекар. При разпита те се оплакват от обща отпадналост, бърза уморяемост и нарушаване на съня. Много често са подтиснати, имат периодично или постоянно главоболие и нежелание за работа. Към това се прибавят и разстройства в половата функция, които могат да завършат с импотентност, а в други случаи с преждевременна еякулация (семеизпразване). Често усложнение на заболяването е безплодието на мъжа. Това се дължи на токсичното въздействие на променения простатен секрет върху подвижността и жизнеспособността на сперматозоидите. Поради нетипичните оплаквания (болки в областта на ануса, тестисите и кръста) много пациенти са лекувани погрешно продължително време за колит, радикулит или хемороиди.







Впечатление прави бледият и отпаднал вид на болните. Те са леко превъзбудени или силно подтиснати. При оглед на половите огани се установява леко зачервяване на главичката на половия член и наличие на капка секрет. Същата се взема за микробиологично изследване и при наличие на гонококи (трипер) болният трябва да се консултира с венеролог, а когато се докажат трихомони, трябва да се назначи лечение с трихомонацид, флажил, фасижин. Едновременно с болния трябва да се лекува и половия партньор, дори когато липсват клинични и лабораторни данни за инфекция при него. Контролни изследвания се извършват на 3 и 6 ден след началото на лечението.

Хигиенно-диетичен режим.

Болните се съветват се да не водят застоял живот, а да правят редовно умерени физически упражнения и разходки поне по веднъж дневно. Забранява се алкохол под каквато и да е форма. Половият живот се свежда до минимум. Предписва се лечение на евентуалния запек. Болните трябва да се предпазват от простуда, измокряне на краката и е нужно си осигурят продължителен сън.



Масаж на простатната жлеза

Препоръчва се при обилна секреция (спонтанно изтичане на гнойни капки от пикочния канал). Това издояване на простатата спомага за отстраняване на задържания в жлезата секрет. Масажът трябва да се извършва при условията за ректално туширане, с ръкавица за еднократна употреба или презерватив. Масажирането се извършва много внимателно, леко, от периферията на простатата към пикочния канал и не трябва да трае дълго, а само докато изтича секрет от пикочния канал – около 1 минута. Масажите се правят средно 2 до 3 пъти седмично, но в началото при много обилна простатна секреция масажът може да се извършва всеки ден. Ако от простатата не изтича секрет или ако след масажа възпалението се обостря, той трябва да се спре. Масажите не бива да продължават повече от месец.



Гимнастика за аналната мускулатура

Седнете на земята. Свийте коленете към гърдите и ги прегърнете с двете ръце, за да придържате краката към тялото. Нека само петите ви да останат подпрени на земята, за да можете да пазите равновесие. Сега започнете да се придвижване напред с дупето си, като завъртате тялото си последователно вляво и вдясно. Движенията ви трябва да наподобяват патешко ходене. Правете упражнението поне един път на ден, по 15-20 минути. Това не само подобрява кръвообръщението в седалищната област, но повишава тонуса на ануса, простатата и повлиява благоприятно редица други заболявания, освен тези на простатата – напр. хроничния запек. В края на първата седмица ще забележите страничен ефект от упражнението - стягане на седалищната мускулатура с намаляване обиколката на дупето, вследствие стопявяне на излишните мазнини.



Седалищни хвойнови бани

Те са особено полезни при пациенти с хроничен простатит, които имат изразени оплаквания от страна на нервна система. Температурата на водата трябва да бъде колкото телесната (36.5-37.5 градуса С), а продължителността на процедурите – 15-20 минути. Във водата се добавя хвойнов екстракт във вид на прах, таблетки или течност. Топлите седящи хвойнови бани облекчават и пациенти, които имат цистит.



Атония (пареза) на простатата

Заболяването се наблюдава най-често при пациенти с невроза. Атонията се проявява с отпускане на простатната жлеза и задържане на простатен секрет. Всички състояния, които водят до кръвен застой в малкия таз, благоприятстват развитието на атония. Това са прекаляване с полов живот, онанизъм, прекъснат полов акт, полова неудовлетвореност, преяждане, злоупотреба с алкохол, запек, заседнал живот, колоездене, езда и др.

Болните се оплакват от тежест и болки в областта на междиницата, болезненост и парене при уриниране. Болките се разпространяват към слабините и кръста. Особено много болните се безпокоят от отделянето на секрет от пикочния канал по време на дефекация, тъй като мислят, че това е сперма. Това още повече ги невротизира и задълбочава разстройствата в половата функция. Тези смущения се характеризират с повишена полова възбудимост с дневни и нощни полюции, а по-късно се стига до полова слабост.

При ректално туширане простатната жлеза се опипва уголемена, с мека консистенция и отпусната. При масаж се отделя секрет.

На болните се препоръчва да се занимават с туризъм, да избягват застоялия живот, да не консумират алкохол и кисели храни, да не пушат. Подходящи са горещите седящи вани за засилване на кръвообръщението в малкия таз. Трябва да се ликвидират въпалителните огнища (болни сливици, зъби и др.) При обилен простатен секрет се препоръчва внимателно да се прави масаж на простатната жлеза.



Невроза на простатната жлеза

Това състояние се среща обикновено при млади хора, които в миналото са прекарали възпаление на простатата. Те се оплакват от постоянна тежест в областта на перинеума, бодежи в кръста и слабините, както и от стрелкащи болки, които отиват към ануса. При полов акт те имат неприятно усещане в главичката на половия член. Възможно е да се получат смущения в уринирането, болка и парене в пикочния канал и усещане, че не се изхвърля всичката урина. Потентността им е силно намалена. Болните отдават голямо значение на тези оплаквания. Те смятат, че състоянието им е много тежко, препоръчаното лечение не е достатъчно или че е направина грешка и се налага да се коригира терапията. Тези болни непрекъснато посещават урологичните и сексологичните кабинети и търсят все нови и нови лекарства.



Простаторея

Простатореята представлява отделяне на простатен секрет в края на уринирането или по време на дефекация, без да има в него сперматозоиди. Среща се най-често при пациенти, които онанират често, злоупотребяват с алкохол или боледуват от хроничен простатит и атония на простатната жлеза.

Симптоматиката се прикокрива с тази на хроничния простатит – чувство за тежест в перинеума, слабините и пикочния канал, обща отпадналост, безапетитие, отслабване, депресия и полова слабост.

Лечение – както при хроничен простатит.



Заключение:

Една от основните причини за нетуморните заболявания на простатата е пресилването на нейната функция при онанизъм, мастурбация, чест коитус. При хронифициране на заболяването, ако е съпроводено със задържането на простатен секрет, един от лечебните методи е масажът (издояването) на простатата. Това „съвпадение” потвърждава основния принцип при хомеопатията:



Подобното се лекува с подобно!

Простатни масажьори можете да намерите в нашите магазини или да поръчате от нашия е-магазин

zdrave-bg.eu

Простатата: второто сърце на мъжа

Около 500 хил. българи страдат от увеличена простата. Близо 90% от тях се притесняват да се консултират с лекар

“Има едно неписано правило, че ако човек живее до 100 години, то 100% ще заболее от хипертрофия на простатната жлеза, т. е. колкото по-дълго живее, толкова по-вероятно е в определен момент да настъпят подобни изменения“, обяснява проф. Петър Панчев, ръководител на Катедрата по урология към Медицинска академия - София


Митът за силните мъже отдавна е развенчан. Според лекарите мъжете боледуват по-често и живеят по-малко от жените, въпреки че имат по-здрава опорно-двигателна система и повече андрогени (мъжки хормони), които ги тласкат към лидерство и изява. Именно затова профилактиката е много важна, особено между 35-ата и 50-ата година, когато първите сериозни здравни проблеми започват да спохождат мъжете. С настъпващите промени трябва да са запознати както те самите, така и жените около тях, убедени са специалистите.
Последните проучвания показват, че хроничното възпаление на простатата при мъжете е едно сериозно клинично и социално заболяване. Освен чисто физическото увреждане при мъже с подобни проблеми се наблюдава и изключително силно психично разстройство, което им пречи да водят пълноценен живот. Половината от българите между 40 г. и 70 г. например имат проблеми с потентността си. Тъй като в мъжкия мозък сексът заема централно място, силният пол изпада в тежки депресии след полови неуспехи. А в случая


простатата
се оказва ахилесова пета


Близо 500 хил. мъже у нас са с увеличена простатна жлеза. Около 50% от господата на възраст над 50 г. и 80% от тези над 80-годишна възраст страдат от доброкачествен тумор (аденом) на простата. Поне 40 на сто от тях могат да се отърват от скалпела при навременно диагностициране и подходяща терапия, твърдят още лекарите. По думите им у нас годишно злокачествен тумор на жлезата се открива при близо 2000 мъже, а други 1500 умират от това заболяване. Въпреки това почти 90% от българите се срамуват от подобни прегледи.
При сравнителен анализ на заболеваемостта в Америка, Европа и Азия се оказва, че смъртността например е по-ниска в Азия, отколкото в Европа. В Сингапур, Хонконг и Япония тя е между 0.4-1.3 на 100 хил. мъже, докато в страните от ЕС варира между 3.6 и 6.8 на 100 хил., а в САЩ е средно 1.2 на 100 хил. Експерти на Световната здравна организация обясняват тези цифри със социално-икономическото развитие на различните региони. Те считат, че заболяването е характерно за високо развитите общества, където мъжете са подложени на повече фактори, водещи до изменения на простатната жлеза, а и не само на нея. Така например, ако азиатци се преместят да живеят в САЩ, те боледуват от увеличена простата също толкова често, колкото и американците.



Жлезата, която е с размер на орех, е локализирана зад пикочния мехур и пред ректума. Функцията “ е да произвежда рядка, млечна, алкална течност, която се смесва със спермата

В повечето случаи обаче липсата на адекватно лечение драстично влошава качеството на живот на мъжете, независимо от това къде живеят те.
За да реши да се обърне към специалист, човек трябва да е запознат с това



какво представлява
тази жлеза
и кога увеличаването “ се счита за заболяване.

Препъникамъчето, наречено простата, е жлеза с размер на орех - около 20 грама с размери 4х3х2 см. Тя е локализирана зад пикочния мехур и пред ректума. Функцията “ е да произвежда рядка, млечна, алкална течност, която се смесва със спермата. Секретът се отделя непрекъснато, но при липса на полов акт се изхвърля чрез урината.
Жлезата оформя маншон около мъжката уретра (каналчето, през което преминават урината и семенната течност в пениса). Обвита е от фибромускуларна капсула (фиг. 1). Тази капсула не е хомогенна, а е съставена от зони на гъста съединителна и мускулна тъкан, която с годините се разраства и притиска каналчето (фиг. 2 и фиг. 3).
Въпреки напредъка на съвременната медицина все още се знае твърде малко за факторите, водещи до уголемяването на простата. “Счита се, че аденомът е продукт на възрастовите изменения в организма на мъжа, и то най-вече на тези, свързани с настъпващите хормонални промени. Има едно неписано правило, че ако човек живее до 100 години, то 100% ще заболее от хипертрофия на жлезата, т. е. колкото по-дълго живее, толкова по-вероятно е в определен момент да настъпят подобни изменения. Иначе причините могат да бъдат различни - инфекция, фамилна обремененост, нарушаване на кръвообращението в малкия таз, нездравословен начин на живот и т. н.“, обяснява проф. Петър Панчев, ръководител на Катедрата по урология към Медицинска академия - София. Според него обаче всяко правило си има изключения. Наскоро например прегледал мъж на 104 г., при когото не се наблюдавало увеличение на простатната жлеза.
Специалистите разграничават


две фази на растеж
на простатата


Първият начален тласък е през пубертета, а следващият - около 40-те години на мъжа (в зрелостта). Следва период на по-бавен растеж през целия останал живот. Всяко следващо рязко уголемяване на простата се счита за неестествено и трябва да се лекува.
Простатитът е първият етап на това възпаление при мъжете и може да се появи още в тийнейджърските им години, обясняват уролозите. Силното желание за уриниране, честото изпускане или ставането до тоалетна през нощта са симптоми, които трябва да накарат всеки българин да посети личния си лекар. Лечението е предимно медикаментозно.



Етапи на уголемяване на простатата

и стесняване на уретрата


Доброкачествената простатна хиперплазия (наречена още аденом) се среща най-често при мъже над 50-годишна възраст. Характеризира се с постоянно задържане на урина, хронична бъбречна недостатъчност, камъни в пикочния мехур и появата на кръв в урината. Тогава задължително се назначава медикаментозно лечение, а в напреднала фаза на заболяването - оперативно.
Ако става въпрос за карцином на простатата обаче, към всички изброени досега симптоми трябва да се добавят и затрудненията при ерекцията, болезнената еякулация и сковаността в долната част на гърба или таза. Съществуват различни подходи за лечение на злокачествените тумори, като специалистите избират най-подходящия или комбинират няколко метода в зависимост от конкретния случай - хирургична намеса, химиотерапия, лъчетерапия,



хормонална терапия или нещо друго.
Най-коварният момент

при доброкачествените и злокачествените изменения на простатата е, че те не могат да се различат по симптомите. “Част от симптомите са възпалителни - често уриниране, парене и т. н. Останалите се дължат на механичното притискане на пикочния мехур от увеличената простатна жлеза - затруднено уриниране, изпускане на капчици урина и други“, уточнява проф. Панчев. По думите му в повечето случаи мъжете страдат само от аденом на простатата, при който фаталният изход се среща много рядко. Понякога обаче е възможно паралелно с него в жлезата да се развие и карцином (рак на простатата). Съвременните познания за двете заболявания показват, че механизмът на развитието им е един и същ. Отговорен и за двете е тестостеронът, особено когато той е в по-големи количества. “След преработка в простатната жлеза този хормон става по-активен и следователно по-опасен за нея“, обяснява проф. Панчев.
В простатата се изработват определени вещества, които осигуряват пълноценна сперма. Според проучване на група руски учени между сексуалния живот на мъжа и увеличаването на простатата има пряка връзка. Редките полови контакти водят до натрупването на стрес, който влияе негативно върху жлезата. Така че, ако мъжът не води редовен полов живот, има известен риск от развиването на простатит.


По принцип хората под 40-годишна възраст
трябва да правят секс поне
3-4 пъти седмично


Колкото по-дълго човек запази “сексуално мълчание“, толкова по-пагубно е това за него. Опасен е и “накъсаният ритъм на полов живот“ - когато човек е откъснат за дълго от интимния си партньор. След възстановяване на близостта между тях те се отдават на активни полови контакти след неколкомесечно прекъсване. Това от своя страна води до увеличаване на кръвообращението в малкия таз. Възможно е кръвта да застои в простатата и да предизвика възпалителен процес. А той съвсем не е безобиден - жлезата престава да се справя с ролята си на “второ сърце на мъжа“, т. е. изработва много по-малко хормони и биологично активни вещества, които обаче са точно толкова важни за мъжа, колкото и кръвообращението, зависещо от сърцето.

Доскоро заболяването на простатата не можеше да се лекува успешно, но съвременната медицина предлага много ефикасни методи - както консервативни, така и оперативни.
Медикаментозното лечение се разделя на няколко групи - типични фармацевтични препарати, лекарства от растителен произход и такива за потискане на андрогените (хормони, които контролират растежа на простатата). Медикаментите имат за цел да облекчат симптомите и да възстановят (доколкото е възможно) нормалното уриниране. Те обаче не оказват влияние върху размера на простатата, т. е. не водят до намаляване на нейния обем. Най-често употребяваните медикаменти са Prazosin, Terazolin, Alfuzolin, Indoramin, Doxazasin и т. н. В практиката се използват и медикаменти, които блокират синтезирането на андрогени в простатата и по този начин я предпазват от уголемяване. В тази група са препарати като Cyproterone acetate, Flutamide, Casodex и др. Лекарствата от растителен произход пък включват екстракти от тиква до коприва. Един от популярните в тази група препарати е Tadenan (спиртен екстракт от кората на африканска слива).
Народната медицина пък препоръчва консумацията на храни, богати на микроелемента цинк, който оказва благоприятен ефект върху простатата, както и върху половите органи въобще. Препоръчителната дневна доза цинк е 12-15 мг. Естествените източници на този микроелемент са месото, черният дроб, морските продукти, пшеничните зародиши, бирената мая, тиквените семки, яйцата и обезмасленото сухо мляко. Мъжете с проблемна простата трябва да избягват пикантните ястия - чушки, горчица, кетчуп и силните подправки.
Лекарите съветват мъжете с подобни оплаквания да правят специални упражнения за подобряване на кръвообращението на простатата. Защото както твърде дългото стоене прав, така и заседяването пред компютъра водят до проблеми. Например: “Лягате на гръб и в продължение на 10 минути имитирате каране на велосипед“ или “Поне 5-10 минути на ден ходете на място с високо повдигнати колене“. Уролозите често препоръчват и специфични масажи на простатата, но едно паралелно проучване е доказало, че ефикасността на половия акт е десет пъти по-голяма. Така че редовният полов живот е за предпочитане. В съвременната медицина се използват и методи като хипертермия (изкуствено повишаване на температурата на тялото), балонна дилатация (раздуване на поставено в уретрата балончe за 5-10 минути), простатни стентове (използват се като алтернатива на временните или постоянните катетри) и т. н.

Простатни масажьори можете да намерите в нашите магазини или да поръчате от нашия е-магазин

Мариана Тодорова
temanews.com

Испанската муха - история и традиции

Испанската муха The Spanish fly обикновенно е се свързва с изумрудено-зелен бръмбар Lytta vesicatoria, от фамилия Meloidae, въпреки че и други видове от тези бръмбари се наричат със същото име. Той е oт 15мм до 22мм дълъг и от 5 до 8 мм на дебелина, живее на фамилии основно по маслиновите растения. Бръмбара съдържа до 5 % cantharidin, който дразни кожата на животните. Праха от испанската муха е от жълтокафяво до кафявомаслинен цвят, с неприятен мирис и горчив вкус.

---

Испанската муха или cantarides както понякога се нарича, често се дава на животните, за да предизвика съешаване. Кантаридите ((2S,3R)-2,3-Dimethyl- 7-oxabicyclo[2,2,1]heptan- 2,3-dicarbonsäureanhydrid) отелени в урината водят до дразнене на каналите и причиняват възпаление на гениталиите и превъзбуждане. Поради тази причина, испанската муха е давана на хората с цел съблазняване. Тя е опасна тъй като необходимито количество е различно за всеки индивид и разликата между ефективната и вредната доза е много малка. Кантаридите причиняват болезнено уриниране, треска и понякога наличие на кръв в урината. Те могат да причинят увреждане на бъбреците и гениталиите.

Медицинската употреба на испанската муха датира от Хипoкрат. Лепенки направени от крилата на тези бръмбари са били използвани за да придизвикват възбуда. В древен Китай кантаридни бръмбари са смесвани с човешки фекалии, арсеник и билката Вълча лапа, за да се изработи първата в света миризлива бомба. Това е също един от най-известните в света афродизиаци. В древен Рим съпругата на император Нерон го е поставяла в хараната на гостите, за да ги доведе до откровения, с цел покъсна манипулация. Известно е че Хенри IV (1050-1106) е консумирал испанска муха с риск за неговото здраве. През 1572 известният френски хирург Амброс Паре написва откровенията на мъж страдащ от "the most frightful satyriasis" след като е приемал смес съставена от коприва и кантариди. През 1670 испанската муха е смесена с умряла къртица и кръв от прилеп за любовна магия направена от черния магьосник Ла Воисин. Тази смес е била поставена на храната на Луи XIV за да предизвика кралската страст към Мадам де Мотеспан. В 18 век кантаридите стават модерни, познати като pastilles Richelieu във Франция. Маркиз de Sade е обвинен че е давал бонбони с вкус на анасон, които са съдържали и испанска муха, на проститутки при оргията през 1772 г.. Той е осъден на смърт за отравяне и содомия, но покъсно е оправдан.

Испанската муха също така е била използвана като средство за абортиране, стимулант (тъй като един от ефектите е предизвикване на безсъние и нервно разстройство) и като отрова.

Aqua toffana, или aquetta di Napoli, е една от отровите свързана с Медичите. Смята се, че сместа е от арсеник и кантариди, тя е била изработена от италианската контеса Тоффана. Четери до шест капки от тази отрова, смесени с вода или вино, са били достатъчни да предизвикат безболезнена смърт до няколко часа.

До тук с медицинската страна на концентрирания продукт канатридин, който наистина е опасен. В секс магазините отдавна се продава продукта със съответната концентрация, съобразена с човешкия организъм. Екстратите от Испанската муха водят до силна полова възбуда. Необходими са 15-20 капки поставени в каквото и да е питие и ефекта започва да се наблюдава след 15-20 минути. Нека съвремените донжуановци не си въобразяват, че обекта на желанията им няма да им скочи в скута, а само ще бъде по-силно възбуден.

Разкази от клиенти за случки по повод използването на този елексир, потвърждават еднозначно ефекта на продукта. Нека клиентите не бъркат някои търговски марки използващи името "Испанска муха" и реалния продукт. Някои търговци продават тези продукти, но потребителите не бива да бъркат търговското име с реалния продукт.

Продукта Испанска муха (течен, без цвят, вкус и аромат, 29.5 мл.) на американската фирма BenWA можете да закупите от нашите магазини в страната или от нашия е-магазин.

Мъж от Бургас е единственият българин с два пениса

Бургазлия е единствения българин с два члена. В медицината този изключително рядък природен феномен се нарича „дифалос аномалис“. Среща се едва при един на 10 млн. души. И въпреки, че милиарди мъже на планетата си мечтаят за подобна придобивка, наличието на два фалоса прави Стефан нещастен. Ето защо:

Стефан е хубавец, с атлетично тяло и перспективна професия, от която печели добре. Но въпреки това, от осем години насам младият мъж не може да си намери секс – партньорка. И по тая причина е решил да се подложи на операция за отрязване на единия член. От пластични хирурзи научил, че една такава хирургическа интервенция струва минимум 50 хил. евро. Колкото и да му завиждат останалите мъже, бургазлията Стефан е категоричен, че да имаш два пениса не е особена превилегия. Напротив, това си е проклютие, категоричен е 32-годишния мъж! Още в най-ранните си
Дифалус аномалия!

Дифалус аномалия!

детски години, човекът с два пениса забелязал, че е по-различен от останалите два пенисамалчогани. До 11- годишнината му обаче родителите му успешно го залъгвали, че имам много други момченца като него – с по две пишки и това въобще не е проблем. Вторият член на младежа всъщност е по- скоро израстък и не е пълноценен полов орган – по- малък е и не получава ерекция.
С настъпването на пубертета настава и същинската драма в живота на Стефан. За първи път спи с момиче когато е на 15. Каката е 23- годишна, но въпреки богатия си вече сексуален опит, изпада в потрес от двойния член на младежа. Избягва с ужасяващи писъци, а впоследствие се счита за два членадлъжна да разкаже на всички момичета от общата им компания, че Стефан е мутант. Съзнавам, че повечето хора няма да вникнат и разберат моята драма, а ще си кажат: Тоя пък какво се оплаква?! Хората по един пенис си нямат, а тоя с два… и реве!!! Но, хора, разберете, драмата е голяма!, реди през сълзи смазаното от мъка момче.
По думите му, до момента не се е намерила нито една нормална девойка, която да не изпадне в шок при вида на мъжкото му достойнство. По тая причина от близо десетилетие насам Стефан прави секс само с проститутки. Повечето жрици не се шокирали и не се присмивали над проблема му, а действали професионално. Снажният Стефан, който облечен в спортното си яке и маркови дънки пениспривлича погледите на жените, изпада в същински ужас, когато трябва да се съблече насаме пред някоя от тях. Но е твърдо решен да промени хода на злощастната си съдба. Остава ми да събера още 20 хиляди евро за операцията. Когато ми отрежат проклетия втори пенис, животът ми ще промени посоката си на 180 градуса. Защото и аз като всички хора си мечтая за семейство – добра жена и деца, на които да се радвам, завършва своята изповед единствения българин с два пениса.

Източник: http://skandalno.net

До месец ражда втори бременен мъж

Втори бременен мъж се появи в американския щат Калифорния две години след като негов “събрат” от Орегон роди момиченце, съобщи “Дейли мейл”.

Бъдещият татко се казва Скот Мур (30 г.) и се очаква да роди момченце през февруари.

Също като първия бременен мъж – Томас Бийти, и Мур е транссексуален.

Мур се родил като Джесика. Осъзнал, че иска да е мъж, на 11 г., когато започнал да навлиза в пубертета. Щом започнали да му растат гърди, си помислил, че се е родил в грешното тяло.

На 16 години Джесика започнала терапия с мъжки хормони. По-късно родителите й платили хиляди долари за операция за премахване на гърдите и така се появил Скот.

Тъй като не могли да си позволят и операция за добавяне на пенис, Скот си останал с женските полови органи.

Американецът е вторият мъж, който нашумява с бременността си през последните години.

В началото на 2008 г. Томас Бийти от Орегон предизвика сензация с големия си корем. По-късно роди здраво бебе.

В момента 34-годишният Томас Бийти мирно подстригва тревичката пред своята къща в щата Орегон.

“За съседите аз и моята жена сме нормални хора. Желанието да имаме дете – не е нито мъжко нито женско, а човешко”, отбелязва Бийти.

Трансексуалната мама разказва, че бременността протича съвсем нормално.

“През цялото време чувствам, че затлъстявам. Аз също се подлагам на диети, например на соеви зърна” - разказва собственикът на черен пояс по карате и съвсем не обръща внимание на шока, любопитството и дори отвращението, с което го погледна света, като разбра за бременността му.

Ще ви припомним, че това не е класически еквивалент на филма с Арнолд Шварценегер, тъй като Томас се е появил на света като жена.

Наричала се Трейси Лагондино. Дори е участвала в конкурс за красота.

Десет години по-късно Трейси става Томас като си прави частична пластична операция за смяна на пола: намален бюст и повечко хормони.

За добро или за зло се оказва, че женските репродуктивни органи у Томас са се съхранили, затова той и неговата 45-годишна жена Нанси, която е без матка, ще могат да си имат бебе.

Томас е приел сперма от анонимен донор и ще роди своята дъщеря около 3 юли с цезарово сечение.

dnes.bg

www.gay-eu.net

Пречистване на дебелото черво чрез клизми

Ако дебелото ни черво не е в перфектна форма, най-вероятно ще имаме оплаквания от най-различни неразположения до доста сериозни заболявания. Всъщност всички болести водят началото си от затлаченото дебело черво, но сега няма да обръщам внимание на последствията, а само на методите на пречистване с клизма.

Когато започнем цялостно пречистване на нашия организъм, първо трябва да се заемем с дебелото черво. Дори да направим всякакви пречистващи процедури, ако не сме се погрижили за червата си, ефекта от другите пречиствания ще бъде слабо осезаем, някой път дори незабележим или бързо след пречистванията проблемите ще се завърнат.

Пречистването на дебелото черво става много лесно – това може би е най-лесната процедура за изпълнение. Не отнема много време, няма никакви неразположения, болки, не се налага да си взимаме отпуска. А именно това е клизмата. Тя явно е все още табу в България. Когато се заговори за клизма се изпитва някакво неудобство, настъпва мълчание, споглеждания, шептене. А това всъщност би трябвало да се възприема като нормална здравна процедура, която би трябвало всеки да може сам да си направи и да не изпитва неудобство от споменаването на този термин. Всеки полага грижи за външната чистота, нормално е да се погрижи и за вътрешната си чистота, като започне най-напред с дебелото черво.

Какво ни е необходимо, за да си направим клизма:
* иригатор
* подходяща течност
* около 1 час свободно време и
* свободна тоалетна на изцяло наше разположение

Иригатор може да намерите почти във всяка аптека или в санитарните магазини. Има от 2-3 до 12 лева. Те са няколко вида. Търсете такъв, който е с по-дълъг маркуч и с приспособление за пристягане на маркуча или кранче.

Течността, която ще ползвате за направата на клизма, може да е следните варианти.

* вода със сол – преварявате няколко литра вода, изчаквате да изстине до телесна температура и на всеки литър вода разтваряте 2 с.л. морска сол. Така получаваме физиологичен разтвор с малко повече концентрация на сол. Това е важно, защото когато вкараме в червата си по-солен разтвор от физиологичния се получава обратна осмоза или засмукване на течност от вътрешната ни среда към дебелото черво. Именно по този начин се предизвиква изкъртването на налепите от стените на червото и изчистване на чревните власинки. А това е и нашата цел.

* билкова отвара – може да си направим отвара от много полезните и антисептични билки жълт кантарион, лайка, змийско мляко и други. Тези билки много добре ще унищожат вредната микрофлора, но заедно с тях се премахват и голям процент от полезните бактерии.
* с лимонов сок или истински ябълков оцет – в 1 литър преварена, леко топла вода се разтварят 1-2 лъжици лимонов сок или ябълков оцет.
* слаб разтвор на калиев перманганат – оказва антисептично влияние.
* медена вода – в 1 литър преварена, леко топла вода разтваряме 1 лъжица чист пчелен мед. Той оказва леко благотворно действие върху чревния тракт.
* урина – всички по-горни течности са донякъде благотворни и биха изчистили дебелото ни черво от съдържанието му и от някои полепи и вредни микроорганизми, но също така биха унищожили и полезната микрофлора и няма да успеят да разтворят най-втвърдените наслоявания по стените и гънките. Затова те не са перфектната течност за пълноценното изчистване на червата ни. Перфектната за тази цел течност е урината във всичките й форми – прясна, престояла, стара, замразена, изпарена.

Защо урината е перфектната течност за тази цел:
* съставът на урината е такъв, че с лекота откъсва, всякакви налепи, утайки, наслоявания по стените и гънките на червата – високото й съдържание на соли предизвиква всмукване на течности от стените на дебелото черво и обкръжаващата среда и по-този начин се омекотяват фекалните камъни и втвърдените налепи по стените и гънките, като само така лигавицата остава чиста и власинките се освобождават от затвора на слузта и започват да функционират нормално.
* тя нормализира нормалното за вътрешната среда рН – тя самата е продукт на вътрешната среда и процеси в човешкото тяло и затова е с най-подходящото рН
* не дразни лигавицата на дебелото черво – урината не може да раздразни нищо в организма ни, дори премахва и лекува всякакви дразнения. Водата на урината е структурирана от самия организъм, съдържа антисептични вещества и затова е най-добрия възстановител на лигавицата в цялото ни тяло.
* не унищожава полезната микрофлора – като собствен продукт на същия организъм, тя има способността да не засяга полезната флора, а да унищожава само вредната такава (човешкото тяло е толкова съвършено).

Ако изберете да правите клизми с урина, може да ползвате следните варианти:
* прясна урина – тя е подходяща за хора, които за пръв път си правят въобще клизма или клизма с урина
* стара урина – тази урина има малко по-силно действие от прясната урина, поради завишеното количество на амоняк. За целта трябва да събирате урината си в продължение на няколко дена – съхранява се в хладилник.
* замразена урина – също като горното
* преварена и изпарена на половина урина – тази урина има по-силно изразено действие от горните и подготвя за най-същинското пречистване, а именно:
* изпарена на 1/4 урина (от 2 литра урина се получава 500 мл) – получената течност има най-силно изразени изчистващи свойства, като изцяло убива вредната микрофлора и всички паразити, мощно изкъртва всякакви наслоявания и полепи, силно стимулира перисталтиката на червата. Когато варите урината внимавайте да не премине границата от 1/4. Защото ако продължите с изпаряването се получава сгъстяване, което не е желателно.

И така, когато решите каква течност да използвате може да пристъпите към
подготовката:
1) Не е задължително, но е в помощ на доброто изчистване – няколко дена преди клизмите е добре да загрявате тялото си с някоя от следните спа терапии – парна баня, сауна, топла вана, обливане с топла вода в коремната област, масажи с растителни масла, кратки нагрявания с ел. възглавница. Топлината омекотява организма ни и твърдите наслоявания, разширява съдовете и подобрява кръвния поток. Същия този ефект може да постигнем с бягане.
2) Непосредствено преди клизмата, трябва да изпразним червата си или по естествен път или с разхлабителни. Не бива да се прави клизма с пълни черва или ако правим – тогава първо вкарваме малко течност, след като излезе, вкарваме малко повече течност и т.н докато излезе цялото съдържание на червата ни. Идеята на клизмата е не да изпразним червата си, а да ги накиснем и да ги изчистим от самите налепи (а не от фекалното съдържание). Но за да постигнем тази цел първо трябва и да ги изпразним от това фекално съдържание.

3) Ако решим да ползваме урината си, желателно е да положим усилия за подобряване на качеството й. За тази цел минимум 1 седмица преди това е добре да се храним само с естествена растителна храна. Може също да решим да направим преди това житен режим. Ако правим клизми с урина, която е замърсена от лошата храна, която поглъщаме е много вероятно да си навредим повече.

След като се подготвим може да пристъпим към
изпълнението на процедурата.

1) Напълнете иригатора с течността и го закачете на около 1,5 метра височина.
2) Намажете накрайника с растителна мазнина (също и ануса)
3) Застанете на земята на колене и лакти и пъхнете накрайника в ануса
4) Бавно започнете да пропускате течността (с притискане и отпускане на маркуча или със завъртане на кранчето, ако иригатора притежава такова). Може да има нужда от 10тина секунди почивка, за да се намести течността в червата (необходимостта от почивка се усеща от лекото напрежение).
5) Когато вкарате известно количество течност (по личен усет), легнете на пода по гръб и заемете поза СВЕЩ или РАЛО за около минута.

Това спомага преминаването на течност нагоре по низходящия дял (а) и към напречния дял на червата (b). След това легнете отново по гръб и се обърнете на дясната страна за няколко минути. Това спомага движението на течността към възходящия дял (c) и сляпото черво(d). Много е важно течността да достигне до всички части на дебелото черво, за да може да се изчисти равномерно и пълноценно.

6) Полежете си така докато можете да издържите – обикновено между 5 и 15 минути. В началото ще издържате кратко време, но в последствие ще успявате и по-дълго. Идеята е добре да се накиснат червата. Ако след 15 минути още нямате позив за изхождане не се притеснявайте – станете, поразходете се, свършете нещо и след малко време ще усетите желание за изхвърляне на съдържанието.
7) След това направете още 2-3 клизми. Ако вкарвате повече течност наведнъж, ще успявате да задържате по-кратко време.
8). Когато завършите клизмите, може да усетите, че в червата ви има останала течност, която желаете да изхвърлите, но не можете. В този случай вкарайте допълнително течност (по-голямо количество) и веднага след това ще усетите позив. Това ще спомогне да отделите цялата задържана преди това течност.

За пълноценното пречистване на дебелото черво е необходимо да се следва следната
СХЕМА на изпълнение с продължителност 1 месец:
* първа седмица – правете клизма всеки ден по едно и също време (приблизително)
* втора седмица – правете клизма през ден
* трета седмица – през 2 дена
* четвърта седмица – през 3 дена
След това може да се прави още няколко пъти веднъж на седмица. Този курс на лечение може да се повтори след половин година или да се прави веднъж на година, обикновено на пролет или когато е активността на дебелото черво.

Добре е когато правим целия курс на изчистване да се храним предимно с естествена растителна храна (суровоядна), защото, ако продължим да се храним с вредни храни, прочистването до някъде се обезсмисля.

Няколко съвета:
* винаги намазвайте накрайника и ануса с растително масло
* най-подходящо място за изпълнение на процедурата е може би банята (тоалетната), а самото престояване в съседната стая
* най-добре е да правите процедурата непосредствено преди изпразването на червата
* добре е да се прави, когато има чувство на спокойствие и във ведра обстановка

* запознайте се с разположението на дебелото черво, за да може да разбирате по-добре процедурат.
www.zemianazaem.com

Как сама да преглеждаш гърдите си

Много медицински лица отричат самостоятелните прегледи на гърдите с аргумента, че щом напипваш промени в структурата им, значи малко си позакъсняла с лечението на потенциално опасни болести като рака на гърдата. Да, обаче повечето жени нямат изградени навици да посещават мамолог всяка година и така самостоятелният преглед се превръща в единствения начин да засечеш потенциалните заплахи. Започни да ги наблюдаваш всеки месец. Виж как:

1 Застани гола пред огледалото с изправени рамене и прибрани ръце. Разгледай внимателно и двете си гърди както директно, така и в отражението им за следи за подуване, зачервяване, бръчици и/или трапчинки по кожата.

2 Вдигни ръце над главата и още веднъж проследи за същите знаци. По този начин по-лесно ще забележиш нередностите.

3 Стисни всяко от зърната си, за да си сигурна, че не отделят секрет.

4 С връхчетата на пръстите си започни от зърната, за да опипаш всяка от гърдите си за бучки, неравности или издутини. Не пропускай нито местенце до горната част на гръдния кош и под мишниците, където най-често започва да се развива ракът.

ЗДРАВЕН СЪВЕТ
Гледай презервативът да е поставен правилно: всяка година 15% от бременностите са следствие от неправилното му поставяне.

www.cosmopolitan.bg

Може ли пенисът да се счупи?

Неотдавна чух история на човек, който бил приет посред нощ в спешно отделение заради счупен пенис. Меко казано се втрещих и не повярвах напълно, че съществува такова чудо „счупен пенис”.Въпросният човек претърпял спешна операция, а мадамата, предизвикала му тази трагедия, се изнизала тайно веднага след като го оставила в болницата.

Тази жестока история ни предизвика да разучим какво представлява счупването на пениса и до какво води.

Истината е, че травмите на мъжкия атрибут стават все по-често срещано явление. Основно те могат да бъдат закрити и открити травми.

Откритите травми са всички одрасквания, наранявания и разкъсвания (не дай си Боже), които засягат външната част на пениса. Някои от тях могат да бъдат толкова опасни, че да се стигне до ампутация на половия орган, което определено е най-големият кошмар на един мъж.Травмите на члена се случват най-вече, когато е в състояние на ерекция, защото тогава е най-уязвим. Ако му докараме контузия, видимите белези са зачервяване и посиняване, придружени с много силна болка. Обикновено се получава кръвоизлив и бързо трябва да се потърси лекар. Добре е да се слагат студени компреси, а в някои случаи се изписват антибиотици, за да не стане възпаление. Покоят и въздържанието от полова активност са задължително поне 1-2 седмици, според случая.

Какво представлява чупенето на пениса?То се случва по следния начин. Възбуден си, правиш див секс, не мислиш много къде си и как го правиш, мятате се като луди и изведнъж чуваш „щрак“. Усещаш адска болка, пада ти, членът ти променя нормалната си форма. Фрактурата се получава в основата на пениса, много по-рядко в средата или в главичката. Получава се кръвоизлив, който бързо се разпространява към долната половина на корема, слабините, седалището и вътрешните повърхности на бедрата. Много е важно как ще се действа от тук нататък.
Посещението при лекар и адекватното медицинско обслужване са задължителни. В противен случай, могат да останат нарушения, които да попречат на нормалния живот на човек. Усложненията най-често са свързани с бъдещи проблеми с ерекцията, които нарушават нормалния полов живот.

Звучи ужасно, даже брутално! Никой от нас не иска да си представи, че може да му се случи нещо подобно! Затова трябва да бъдем внимателни към „приятелите“ си, да не вземат да ни изоставят във важните моменти
Неотдавна чух история на човек, който бил приет посред нощ в спешно отделение заради счупен пенис. Меко казано се втрещих и не повярвах напълно, че съществува такова чудо „счупен пенис”.Въпросният човек претърпял спешна операция, а мадамата, предизвикала му тази трагедия, се изнизала тайно веднага след като го оставила в болницата.

Тази жестока история ни предизвика да разучим какво представлява счупването на пениса и до какво води.

Истината е, че травмите на мъжкия атрибут стават все по-често срещано явление. Основно те могат да бъдат закрити и открити травми.

Откритите травми са всички одрасквания, наранявания и разкъсвания (не дай си Боже), които засягат външната част на пениса. Някои от тях могат да бъдат толкова опасни, че да се стигне до ампутация на половия орган, което определено е най-големият кошмар на един мъж.Травмите на члена се случват най-вече, когато е в състояние на ерекция, защото тогава е най-уязвим. Ако му докараме контузия, видимите белези са зачервяване и посиняване, придружени с много силна болка. Обикновено се получава кръвоизлив и бързо трябва да се потърси лекар. Добре е да се слагат студени компреси, а в някои случаи се изписват антибиотици, за да не стане възпаление. Покоят и въздържанието от полова активност са задължително поне 1-2 седмици, според случая.

Какво представлява чупенето на пениса?То се случва по следния начин. Възбуден си, правиш див секс, не мислиш много къде си и как го правиш, мятате се като луди и изведнъж чуваш „щрак“. Усещаш адска болка, пада ти, членът ти променя нормалната си форма. Фрактурата се получава в основата на пениса, много по-рядко в средата или в главичката. Получава се кръвоизлив, който бързо се разпространява към долната половина на корема, слабините, седалището и вътрешните повърхности на бедрата. Много е важно как ще се действа от тук нататък.
Посещението при лекар и адекватното медицинско обслужване са задължителни. В противен случай, могат да останат нарушения, които да попречат на нормалния живот на човек. Усложненията най-често са свързани с бъдещи проблеми с ерекцията, които нарушават нормалния полов живот.

Звучи ужасно, даже брутално! Никой от нас не иска да си представи, че може да му се случи нещо подобно! Затова трябва да бъдем внимателни към „приятелите“ си, да не вземат да ни изоставят във важните моменти

www.ero-market.com

Средства за лечение на простатата

Ако страдате от това толкова много разпространено заболяване - увеличаване на простатната жлеза - поразяващо половината от мъжете над 50-те, шепа тиквени семки дневно могат да ви помогнат. Тиквените семки съдържат аминокиселините аланин, глицин и глутаминова киселина. В строго контролируем опит тези аминокиселини в чист вид намалявали основните симптоми на увеличаване на простатата при 45 мъже: с 95% се намалило нощното уриниране, с 81 % се съкратили позивите за уриниране и със 75% - честотата на уриниране

Други средства за лечение на простатата са семената от краставица, диня, сусам, соя, ленено семе, бадем, орехи и фъстъци. Смилат се заедно с тиквените семки до получаване на еднородна маса. Полученото „масло" за аденом на простатата се взема по 30 г дневно или 2 ч. л., достатъчни за терапевтичен ефект.

1 шепа царевична коса и кори от ясен и 1 индийско орехче. Всичко се вари в 2 л вода на тих огън, докато остане наполовина. Прецежда се и се пие 3 пъти дневно по 1 винена чаша преди хранене. 2 с. л. пирей се вари в 500 мл вода 10 мин. на тих огън. След изстиване се прецежда. Пие се по 1 винена чаша 4 пъти дневно преди хранене. ВЪЗПАЛЕНИЕ 100 г кошнички и листа магарешки бодил и 80 г корени гръмотрън. 2 с. л. смес се залива с 600 мл кипяща вода, вари се 15 мин. на тих огън, кисне 30 мин. и се прецежда. Пие се по 1 винена чаша 3 пъти дневно 20 мин. преди хранене. ОСТЪР ПРОСТАТИТ По 100 г ечемик, пирей, мечо грозде, шипки и хвощ, 80 г троскот и по 50 г вишневи дръжки, царевична свила и хвойна. 1 шепа от сместа се накисва в 1 л вода за 5-6 часа. Вари се 15 мин. на тих огън, прецежда се и се налива в тъмна бутилка. Пие се 3 пъти дневно по 1 винена чаша преди ядене. ЗАТРУДНЕНО УРИНИРАНЕ По 15 г шипка и листа червена боровинка, по 10 г листа бреза, стръкове хвощ, корени пирей и царевична коса, по 5 г цвят метличина и корени гръмотрън. 1 с. л. от сместа се залива с 250 мл вряща вода. След изстиване запарката се прецежда. Пие се 20 мин. преди хранене 3 пъти на ден по 250 мл. ЗАДЪРЖАНЕ НА УРИНА 1 с. л. мъртва коприва се залива с 200 мл гореща вода, ври 3 мин. на тих огън и след изстиване се прецежда. Това е дозата за 1 прием. Пие се сутрин и вечер по 200 мл неподсладено на гладно. В секс магазините се предлагат голям набор от простатни масажьори. Всеки желаещ може да ги намери в магазините ни и да бъде консултиран от екипа специалисти.. lekar.bg www.ero-market.com

Хигиена за пениса

Пенисът е гордостта, която всеки от нас най-ревниво пази и защитава. Пенисът може да е нашият най-добър приятел, тъй като способства за удоволствието ни, но и най-лошият ни враг, когато откаже да ни сътрудничи в най-кулминационни моменти.

Какво ще рече да се грижим за пениса си? Много биха казали - носенето на презерватив е достатъчна грижа, но не е така.

Ето някои полезни съвети за това как да се грижим за пениса си, за да го поддържаме винаги в изрядна форма и, за да може, заедно с него да се събуждаме и ние в добро и „приповдигнато“ настроение.

1. Обезкосмяване

За много мъже обезкосмяването на пениса е задължителна част от тяхната грижа за малкия им приятел, докато други може да са доста резервирани и да не намират за необходимо да махат интимнта си растителност.

Има мъже, които са предубедени към обезкосмяването, защото смятат, че освен досадно, махането на космите може да предизвика кожни раздразнения или инфекции. Рискът винаги го има, но плюсовете в случая са повече.

Ползите от обезкосмяването на пениса:

Подобрава хигиената, спомага за сетивността по време на секс, оптически уголемява пениса, улеснява преглеждането на кожата в тази област.

Много е важно да подменяме често самобръсначката си, с която премахваме космите, за да се предпазим от възпаления. Ако ходим на кола маска, след това е хубаво да се мажем със специални успокояващи кремове за след кола маска.

Миене

Пенисът е изключително чувствителен орган, с много нежно кожно покритие. Затова е важно при миенето му да не прекаляваме с търкането и с третирането със силни сапуни. Дори чистата вода е достатъчна за поддържането на изрядна хигиена на малкия ни другар. Разбира се и по-лек сапун или гел няма да навреди. Необрязаните мъже трябва да изтеглят кожичката назад и така да мият пениса си за максимално добро измиване. Самата главичка се мие само с топла вода.

Не само рядкото миене, но и по-честото не е много полезно за пениса. Ако по-често миете мъжката си гордост, ограничете сапуна задължително. Ако се появи раздразнение, сърбеж или обрив, няколко дни плакнете с леко подсолена топла вода и това ще успокои инфекцията. Новите дрехи и дори новия прах за пране могат да бъдат причина за раздразнение върху мъжката ни гордост.
Ако раздразнението продължава, консултирайте се с лекар.

Редовно само-преглеждане

Предлеждайте редовно пениса си, дори сами. Когато е сексуално активен, във всеки момент съществува опасност един мъж да прихване болест или инфекция, както и самите ние да сме заразоносител на нещо, което сами не подозираме.

Хубаво е поне веднъж на месец да преглеждаме пениса си, за да установим навреме, ако има видими раздразнения по кожата ни, или напипаме образувания в тестисите.
Разгледайте всеки тестис по отделно, като с двете ръце хващате тестиса между палците и показалците и съвсем внимателно го претъркулвате, като следите за издутини или промяна в размера на места. Ако се усъмните за нещо нередно, веднага посетете специалист.

Поне веднъж на 6 месеца е хубаво да ходим на преглед при лекар – уролог. Има такива болести, които не проявяват никакви външни видими симптоми за инфекция. Ако партньорката ти развие някяква форма на гинекологично заболяване, може ти да си и го предал без дори да подозираш, че го носиш в себе си.

Някои уловоми симптоми, при чиято поява трябва да отидете на преглед при специалист са:
– по гъста, жълтеникава, по-водниста или не толкова наситена сперма.
– промяна на миризмата
– кръв в семеннтата течност или в урината
– болка по време на секс, когато уринирате или еякулирате
– зачервени области в областта на гениталиите
– меки кожни брадавици в областта на гениталиите

Не бързайте да се паникьосвате, ако се натъкнете на нещо необичайно. Има и безобидни раздразнения, които може да са следствие храна, бельо, или претъркване. Но макар и в такива случаи да няма място за притеснения, при всички положения е хубаво да се прегледате.

За добро или лоше нашият пенис е с нас до края. Като източник на удоволствие и средство за размножаване, той изисква необходими грижи. Ако се грижите добре за него, няма да сте единствения, който ще е облагодетелстван – сексуалните ви партньорки ще са също толкова доволни.

MenBG.com

Секс след инсулт или инфаркт

Инсултът и инфарктът са състояния, които се случват, когато мозък или сърцето не са достатъчно добре снабдени с кръв и кислород. Те не са лечими, но претърпелите удар могат да подобрят състоянието си и дори да се възстановят напълно.

В периода след прекарания инсулт или инфаркт се изискват множество корекции на начина наживот, както за пострадалия, така и за неговата/нейната съпруга/съпруг. Ударът по принцип е обезсилващ и възстановяването протича с месеци (дори години). Сред многото последствия от здравословния проблем е и безпокойството дали сексуалният живот ще се норамлизира и ще бъде както преди.

Инсултът или инфарктът могат да повлияят по много начини на сексуалните функции и желания. Някои мъже и жени се опасяват да подновят активния си полов живот поради риска от повторение на заболяването. Други хора пък губят сексуалното си желание след претърпян удар. Трети може би имат сексуални влечения, но изпитват проблеми с "представянето" си в леглото (за мъжете – липса на ерекция, оргазъм и еякулация, за жените липса на овлажняване и аноргазмия). Секспози, които преди са били удобни и силно удовлетворяващи могат да се окажат трудно изпълними или невъзможни. Медикаментите, които се изписват след прекаран инсулт или инфаркт също могат да повлияят отрицателно върху сексуалните функции и поведение. Както при всяко сериозно заболяване, съществуват и физиологически фактори, които затрудняват половия живот и емоционалните взаимоотношения между партньорите.
Има ли опасност да се води полов живот след прекаран удар? "Не е открито, че сексуалната дейност може да бъде фактор, причиняващ инсулт или инфаркт", казва д-р Робърт Бътлър от Ню-йоркския медицински институт и съавтор на "Любов и секс след 60-те". "Освен това сексът не причинява други щети на хората, прекарали исхемична болест", допълва д-р Бътлър.
В зависимост от сериозността на удара може да мине повече време до възобновяването на сексуалния живот, от колкото до други ежедневни дейности. Ако пациентът не се чувства добре той/тя може да получава или доставя по алтернативен начин сексуална наслада, като орален секс, взаимна мастурбация, целуване и прегръщане.

Защо някои губят сексуално желание след прекаран инсулт? Когато човек загуби либидото си след удар е трудно да се определи дали ударът е пряката причнина (засягайки частите на мозъка, които отговарят за генерирането на сексуалните отговори) или има други фактори, които го причиняват. Например специално изследване е показало, че повече от половинат жени прекарали инфаркт или инсулт се оплакват от загуба на сексуално желание. Изследователите обаче са установили, че жени с това оплакване приемат антикоагуланти, които могат да бъдат фактор за липсата на либидо. Някои други съпътстващи медикаменти могат също да имат негативен ефект върху желанието и представянето в леглото. Любопитното е, че повечето от жените с инфаркт или инсулт нямат проблеми с овлажняването или достигането на оргазъм. Следователно до голяма степен загубата на либидо е в резултат както на медикаментозно лечение, таки и на психо-емоционален стрес. Дори и сексуалните функции да не са засегнати понижаването на самочувствието, неувереността и депресията могат да обосноват емоционалната причинност за липса на желание.

Друго специализирано изследване е показало, че между шест и седем седмици са необходими за възстановяването на нормалния полов живот у мъжете, получили удар. Разбира се, тези срокове могат да варират в зависимост от степента на удара. До голяма степен бързото възстановяване зависи от условията (физиологически и емоционални), в които се провежда възстановяването.

Мъжете и жените, които продължават да изпитват последищите от загубата на либидо месеци след прекаран инфаркт или инсулт трябва да се консултират с лекар-специалист сексолог, който да диагностицира причините за симптомите. Ако причините бъдат открити в приема на специфични лекарства лекар и пациент могат да работят заедно по откриването на удачна формула със субститиращи медикаменти или промяна в дозировката. Ако проблемът обаче се крие в психологическото състояние, най-подходящо за пациента е да се консултира с психолог или семеен терапевт.

Частичната парализа или слабостта, от които част от прекаралите инфаркт или инсулт пациенти се оплакват, могат да възпрепятсват пълното възстановяване на сексуалния живот между партньорите. Това е подходящ момент за усвояването на нови техники и упражняването на алтернативни форми на секс.
Когато половият живот след инфаркт или инсулт се поднови и двамата партньори извличат ползи. Някои дори твърдят, че физическата и емоционална близост играят благоприятна роля във въстановяването им.
Разумният и задоволителен полов живот никога не може да бъде вреден. Хубавият секс има доказани лечебни свойства, но както с всеки медикамент, злоупотребата може да има негативни последици.

doctorbg.com

www.ero-market.com

Смущенията в ерекцията са сигнал за сериозни заболявания

Българинът все по-често посяга към секс-стимуланти, а причините за това обикновено са психологически, както и желанието му да се представи по-убедително в леглото. Резултатите са получени от проучване сред фармацевти от 400 аптеки в страната, което е било проведено в рамките на националната кампания за мъжко сексуално здраве „Пламък за секс". 53% от анкетираните мъже са обяснили, че предпочитат стимуланти, тъй като имат гарантиран ефект, не е необходимо да се пият постоянно и действието им се усеща минути след приема.

Все пак две трети от мъжете купуват от специализираните медикаменти, тъй като имат еректилни проблеми. Половината от ползващите сексхапчета обаче прибягват до тях, за да се чувстват по-сигурни в леглото, а 20 на сто от анкетираните, защото така усещат повече удоволствие от секса.

„Еректилната дисфункция е проблем, който касае мъжете по цял свят, не само в България. През 1995 г. е имало над 150 млн. души със смущения в ерекцията, но прогнозите са, че през 2025 г. техният брой ще нарасне до над 320 млн. души. Заболяването намалява качеството на живот на тези хора, разстройва междуличностните отношения и често

причинява загуба на самоуважението,

обясни проф. д-р Михаил ПРОТИЧ, началник на Клиниката по ендокринология на Медицинския институт на МВР.

Нормално е с напредване на възрастта да се увеличат проблемите с постигане на ерекция. Данните показват, че над 60% от мъжете на 80-годишна възраст имат такива смущения, но при положение, че са здрави и нямат хронични заболявания. Иначе последна американска статистика доказва, че над 52% от мъжете между 40 и 70 години са с еректилна дисфункция. За България няма подобни данни, обаче се предполага, че тези са валидни и за нашата страна.

Проблемът се задълбочава допълнително, тъй като много мъже не отиват при специалист, за да се лекуват.
Причините за намалената сексуална мощ на българите са липсата на двигателна активност и спорт, системното преяждане, пушене, употреба на алкохол, стресът и свръхнапрежението. Наднорменото тегло, затлъстяването и хипертонията са водещите хронични заболявания, които допълнително намаляват сексуалната активност на мъжете.

„Над 2 милиона души у нас са с хипертония. Често явление са също така повишените липиди, холестерол и триглицериди, които ускоряват атеросклеротичния процес в организма, а това е основна причина за инциденти като инфаркт и инсулт. Именно заради сериозни заболявания, които водят до нарушено кръвоснабдяване, еректилната дисфункция

се появява все по-често при млади хора

Освен това смущенията в ерекцията могат да бъдат и са сигнал за редица сериозни заболявания. Често, когато откриваме диабет, отчитаме като първи симптом т.нар „мъжки" проблеми. Може да са налице и сърдечни оплаквания", уточни проф. Протич.

Данните на експертите категорично доказват, че над 64% от мъжете с такива смущения имат хипертония, коронарна болест, висок холестерол, диабет или депресия, а много често и букет от тези заболявания. Над половината от диабетиците мъже също са с еректилна дисфункция.

При употребата на сексстимуланти има няколко правила, които задължително трябва да се спазват от пациентите, за да се намали вероятността от неприятни странични ефекти. Например след прекаран инфаркт или инсулт не бива да се използват секс-стимуланти, ако мъжът приема съдоразширяващи лекарства. Друго важно условие, за да има ефект от хаповете тип виагра е, че трябва да се започне любовна игра. От само себе си няма да се получи ерекция. Повече опасности за мъжете крие използването на стимулиращи субстанции, които се инжектират. Тяхното действие продължава до 2 часа, през което време любовникът е в непрекъсната ерекция. При използването на този вид стимуланти е възможно физическата възбуда да продължи повече от един ден, заради което се получават усложнения.

заповядайте в нашите секс магазини

www.ero-market.com