КИНО И СЕКС

Рядко някои от съвременните филми минава без сексуални сцени и това означава, че киното отдавна е осъзнало – сексуалното възбуждане се явява не по-слабо от усещането за страх, което зрителите изпитват при един трилър или състрадание, когато гледат мелодрами. Отначало авторското, а по-късно – масовото кино, започнало да показва такива сцени на полов акт, излизащи извън рамките на нормалните представи на обикновения човек.

От киното днес може да се узнае много повече за секса, отколкото от книгите или телевизионните предавания, което показва, че зрителят се идентифицира с героите от големия екран и започва да изпълнява същите сексуални ритуали. И ако съставим примерен списък на най-известните сексуални действия (извращения) и проследим как те се изобразяват в киното, то картината би изглеждала така:

МАСТУРБАЦИЯ

За съжаление в историята на киното има много малко сцени, показващи откровена женска мастурбация. Има ги само в онези филми, които са на границата с порното, например, в излезлия преди години в Русия филм „Секс и дзен“, където е пълно с такива епизоди.

Картините с онаниращи мъже са по-често срещани и в повече случаи са показани в комедийна светлина. Знаменита е сцената в „АМАРКОРД“ (1973) на Фелини, където онаниращите момчета така се стараят, че автомобила, в който са, се друса в същата честота, докато се движи.

Много убедително и сериозно показана е сцената във филма „Изгубеното поколение“ (1995) на Грег Арак, в която героят Джонатан Шек умира държейки си го в ръка, поглеждайки своите приятели, занимаващи се със секс във ваната.

ОРАЛЕН СЕКС

В показването на орален секс също има не по-малко смешни моменти. Например, във филма „Мъжът, който обичаше жените“ (1983) Ким Бейсинджър трябваше буквално за броени минути да направи едновременно минет на Бърт Рейнолдс и да му провери документите. В новелата на Андерс от „Четири стаи“ Йон Скай, която била длъжна да донесе сперма, за да може да извика духа на богинята Диана, неочаквано огладнява и някак си съвсем естествено изпива секрета на Тим Рот.

Във филма „Доорс“ (1991) на Оливър Стоун знаменитата певица Нико правеше френска любов на не по-малко известния певец Джим Морисън в лифта пред очите на потресената му приятелка, а Никол Кидман благодарение на майсторския орален масаж, който прави на Йоакин Феникс, го склонява да убие мъжа й във филма на Ван Сент „В името на смъртта“ (1995). В следващия филм на Ван Сент „Хубавата Уили Хентинг“ героите през цялото време говорят за минет, но няма да ви го преразкажа в тази статия. По-добре гледайте филма.

А що се отнася до кунилингуса, известни са сцените в два шедьовъра на световното кино: в „Криминале“(1994) на Куентин Тарантино приятелката на боксьора Брус Уилис – Мария Де Мадейръс го моли да й достави орално удоволствие и той с охота се съгласява, а в „Опасни връзки“ (1988) на Стивън Фриз, Виконт де Валмон (Джон Малкович) обучава Ума Търман в изкуството на любовта, започвайки с „няколко латински думи“, докато бавно се приближава до сгъвката на нейните бедра.

АНАЛЕН СЕКС

Неизвестно защо, когато мъжът „обработва“ жената отзад повечето зрители си мислят, че гледат анален секс. Във всеки случай това е истина в „Очите на змея“ (другото название е „Опасна игра“) (1993) на Абел Ферари. В него Джеймс Русо насилва отзад Мадона. Вярно, сцената е снета така, че въобще не се вижда дали това е орално или анално задоволяване.

Аналният секс, обаче, в повечето случаи се свързва с хомосексуални изпълнения. В „Мадам Бътерфлай“ (1993) Джеръми Айрънс, който по неизвестно какви причини изобщо не разбира в първата половина на филма, че неговата любовница всъщност е мъж, изглежда видимо доволен от секса си с нея (него). А Тарантино в „Криминале“, в доста комичен план показваше аналния секс като акт на отпускане, в който „обиденият“ трябваше да заплати с живота си.

ИЗНАСИЛВАНЕ

Темата за насилието срещу жената даде доста възможности за интерпретации доказвайки, че в самото показване на насилието може да се вложи доста смисъл.

Още в 1960-та година Висконти снима доста гореща сцена в „Роко и неговите братя“ – изнасилване на проститутка, ролята се изпълнява от Ани Жирардо, пред очите на своя бойфренд, брата на Ален Делон, т.е. братът отмъщава на брата насилвайки неговата приятелка.

Във филма „Някога в Америка“ (1983) жертвата на изнасилването познава насилника по неговия пенис, след което му става любовница. Джуди Фостър в „Обвиняемият“ (1989) я изнасилват върху билярдна маса и цялата останала част от филма е посветена на нейното тънко феминистко отмъщение. Режисьорът Абел Ферарри в своя филм „Лошият лейтенант“ (1992) показва как Харви Кайтъл изнасилва монахинята, но не само като обругаване на женското тяло в частност, но и като насилие срещу религията като цяло.

В драмите от съвременния ни живот изнасилването е призвано да отрази всички недъзи на нашето общество. В „Хлапета“(1995) на Лари Кларк 14-годишно момче изнасилва надрусаната своя връсница, незнаейки, че тя е болна от СПИН, а в холивудската драма „Разкритието“ Деми Мур, използвайки своето служебно положение на началник, тормози сексуално своя подчинен Майкъл Дъглас.

ГРУПОВ СЕКС

Киното ни представя доста сцени на групов секс. Например, в „Последният император“ (1987) на Бертолучи младият император прави любов с две красиви жени едновременно под полупрозрачно покривало така, че да се виждат всички техни движения. На Джони Деп му провървява още повече. Във филма „Дон Жуан Де Марко“(1995) той се оказва в пълна с красавици стая.

Но не всички сцени с групов секс са така красиви. Във филма на Ули Едел „Последен изход в Бруклин“ (1990) проститутката Дженифър Джейсън Ли пропуска през себе подробно и физиологично цяла рота моряци. Можете да си представите какво остава след това от нея.

ПЕДОФИЛИЯ

Благодарение на Набоков, когато става дума за педофилия веднага се сещаме за „Лолита“. Екранизацията на романа, в който става дума за „любов“ между един възрастен господин и 14 годишна нимфетка, е през 1962-ра година. Съвсем изненадващо по-миналата година не провървява на новата версия на „Лолита“ с Джеръми Айрънс и Доминик Суейн. Филмът не намира дистрибутор в Америка заради педофилската си тематика.

Затова пък по същото време режисьорът Янг Ли поднася на зрителите истински подарък, показвайки сексуални отношения между деца в „Ледената буря“. Главната героиня Кристина Ричи съблазнява две братчета без излишна скромност и терзания.

ГЕРОНТОФИЛИЯ

Понякога млади и стари си сменят местата и хора попреминали доста „попрището жизнено в средата“ стават обект на желания на хора, можещи спокойно да им бъдат внуци. Още при Фасбиндер във филма „Страх разяжда душата“ (1973) млад и красив арабин се влюбва в старица за ужас на своите съседи, а героят на Кевин Костнър във филма „Отмъщение“(1988) дълго не може да разбере защо красавицата Медлин Стоун спи със стареца Антъни Куин.

Понякога младите търсят в по-възрастните опит, който не им достига, например в „Чужди погребения“(1996), гъдето Дейвид Швимър спи с майката на своя загинал приятел от училище; или за пари – в „Американско жиголо“(1980) Ричърд Гиър спи само с богати старици, но после прави изключение за Лорен Хътън.

ЗООФИЛИЯ

Най-смешната история на зоофилия, естествено, разказва Уди Алън във филма „Всичко, което бихте искали да знаете за секса, но не смеете да попитате“(1972). В една от новелите героят (психиатър), се влюбва в овчица, доведена му от собственика (грузински овчар) на лечение. Лечението протича успешно, но в края на новелата ревнивият грузинец си прибира овчицата.

В някои от филмите се случва и обратното. Животните преминават в настъпление. Достатъчно е да си спомните Кинг Конг от едноименния филм (1976), от посегателствата на който, Джесика Ланг се спасява съвсем случайно.

КОПРОФИЛИЯ

„Сало или 120-те дни на Содом“(1974) е ярък пример за това. Филмът на Пазолини доста скандализира обществото, а някои киносалони в Съединените щати иронично го рекламират като „антифашистки лайнян филм“.

ХОМОСЕКСУАЛИЗЪМ
Тази тема присъства в киното почти от началото на века. Достатъчно е да споменем, че той е представен доста нашироко във филмите на Фелини, Висконти, Боб Фос, Фасбиндер, Стив Фриз, Гас Ван Сент.

Откровен хомосексуален секс днес можете да видите съвсем свободно, в който и да е филм на Грег Арак, Тод Хейнс, Брюс Лабрюс. Филми на гей-тематика даже получават „Оскар“ – „Филаделфия“. А в снетият по-миналата година филм на братя Вачовски „Връзка“ съвсем откровено засяга лезбийската тема. Филмът има невероятен успех като причината не е убийството на мъжа на едната, а благодарение на сцената, в която едната от девойките вкарва навлажнения палец на партньорката между краката си.

Но безспорен връх в гей-тематиката е филмът на Брюс Лабрюс „Histler White“ Тони Уард се изхитрява да говори по телефона, докато го чукат така здраво, както в долен порнографски филм.

ЕДИПОВ КОМПЛЕКС

По тази тема – момчета да харесват майка си пръв се изявява Пазолини с филма „Едип Цар“(1967). Песле Хелмут Бергер злобно насилва своята майка (Ингрид Тулин) в „Гибелта на боговете“(1969) на Висконти; Фей Дънауей живее със собствения си баща (в последствие той я убива) във филма на Роман Полански, а героините от „Долорес Клейборн“ (1995), „Родени убийци“(1995), „Шосе“(1996) така или иначе стават жертви на своят баща или пастрок.

САДОМАЗОХИЗЪМ

Във филмите, в тази категория не влиза порното, садо-мазохистичните отношения обикновено са демонстрирани като влияние на една личност над друга и удоволствието, произтичащо от това. Такива връзки се наблюдават във филмите „Последно танго в Париж“(1972) на Бертолучи и „Девет седмици и половина“(1986) на Ейдриян Лайн, но отделни сцени на садо-мазо се срещат и в „независими“ филми от типа „Любов и човешки останки“ на канадеца Дени Аркан, а също и в скандалният холивудски блокбастер („Основният инстинкт“ на Пол Верховен).

В класическият „Среднощен портиер“(1974) на Лилиян Кавани садо-мазохистичните отношения са гарнирани с идеалните за такива отношения нацистки униформи.

ВОАЙОРСТВО
Този вид сексуални удовоствия са представени в киното или като надничащи през ключалката подрастващи, или като проява на тайни желания. Героят на Антъни Пъркинс, свещеник, ходи в бордеите,за да гледа тайно проститутките в „Престъпление в името на страстта“ (1984).

Джеймс Спайдър във филма „Секс, лъжи и видео“(1989) на Стивън Содебърг се възбужда от гледането на еротика повече, отколкото от реален полов акт, което навярно означава автоматизация на съвременния секс, а фотографа от „Кики“(1994) на Педро Алмодовар се възбужда от своята жена само тогава, когато я фотографира по време на секс. В „Кики“ има още един персонаж – телевизионната водеща Виктория Абрил, която ходи из града с камера на главата и снима всякакви неприлични сцени, които после показва в своята вечерна програма.

Но до пълен абсурд и патология достига Кетрин Бигелоу в „Странни дни“(1995), където маниак не само че убива своите жертви по време на секс, но и ги снима как умират.

Цялото това разнообразие е прекрасно свидетелство за това, че киното отдавна се намира в прекрасни отношения със секса, обича да го показва и даже се отнася към него с ирония. Но във всички случай той е добро оръжие на режисьорите, заради което зрителите с охота си купуват билети.

Лимонаденият Джо

kotkacigulka.com