понеделник, 26 юли 2010 г.

Сексуалните пози разкриват характера на мъжете


Начинът, по който един мъж се държи в леглото и сексуалните пози които предпочита ясно могат да ви разкрият доста за характера му. Ако не искате да изберете грешният партньор, бъдете внимателни и прочетете по-надолу!

Първото и най-важно нещо е как партньорът ви се държи по време на любовната игра и самият сексуален акт. Ако той е загрижен за неща като: романтичната обстановка, свещите и други неща от този род – то тогава е доста вероятно същият този мъж да направи всичко възможно за да ви достави несравнимо удоволствие. Ако ли пък ви гледа (дори от време на време) в очите, докато се любите, това е сигурен знак че мъжът определено си пада по вас. Ако ви целува много нежно, не е на добре – със сигурност се колебае и е нервен, а може би няма ни най малка представа как да ви докара тъй желаният оргазъм. В такъв случай ще трябва да го успокоите, да му покажете топлината си или просто да му кажете какво да направи за вас ?


Много може да бъде съдено за мъжете и от тяхната любима сексуална поза. Ако обича поза тип „мъжът отзад” то тогава със сигурност бихме могли да твърдим че вашето мъжле обича да контролира ситуацията и определено се чувства уверен в себе си. Това е добре, освен в случаите когато той не почне да показва какъв мъжага е и от това не ви заболи. В допълнение, бихме могли да кажем че когато мъжът е отзад липсва визуален контакт – сигурен знак че не обича да показва емоциите си на показ, дори пред най-близките си хора.

Ако ли пък партньорът ви предпочита поза, в която сте настрани, но с лице един към друг, това е знак че той иска да е в максимална близост до вас. Също така означава че не е сигурен във вашите чувства и желае да му докажете, че той умее да „язди” жребеца. Във всеки случай обаче, такъв мъж би бил мил, нежен и любящ партньор в леглото.
секс видео зона, sex video zone


Със сигурност бихме могли да твърдим че мъж, който обича жената да е отгоре е егоист, който обича партньора да свърши мръсната работа. Такъв тип мъже доста често обичат дивите изживявания, но е възможно и да се грижат за вас подобаващо. Погледнато от друга гледна точка, тази поза е предразполагаща за доста жени да получат значително по-лесно така бленуваният оргазъм.

Ако вашият партньор предпочита честичко да сменя позите значи има знанията да бъде идеалният любовник, познава тънкостите на любовната игра и е така да се каже „навътре в материала”. По всяка вероятност той е верен и отдаден и не би ви предал в трудна ситуация – перфектният мъж за жена, която търси стабилност и увереност в бъдещето си. Ако обаче сте от типа жени, които смятат че живота е безкраен празник и периодичен океан от емоции, този тип мъжаги ще ви доскучеят доста бързо, за това ги избягвайте.

Веднага след сексуален акт е перфектният момент да разберете какво чувства той към вас. Ако веднага след еякулацията си той се отдръпне – тогава може би той не иска да споделя емоциите си с вас. Също така това би бил обезпокояващ признак, че този мъж ви желае единствено в леглото, а може би и само за една нощ. Най-доброто нещо, което можете да направите е да поговорите с него. Така със сигурност ще знаете защо той не е постъпил както сте очаквали.
sex shop, flamingo agency, vibrator, lubricants, секс магазин, фламинго, вибратор, лубриканти
www.ero-market.com

ПАРФЮМЪТ


В какво се крие непреодолимото очарование на ефимерните аромати?

Уханието на илюзията

„Възприемате ли се като чувствена и елегантна?" - Пита Катлийн Монтроуз и доближава химикалката до бележника си.

Намирам се в офис високо над „Медисън Авеню" в Ню Йорк. Катлийн, вицепрезидент на отдела по творчески разработки в компанията Firmenich, която създава благоуханията за фирми като Calvin Klein и Estée Lauder, се готви да ми демонстрира процеса на създаване на парфюмите.

- Елегантна? - казвам аз, загледана в бримката на чорапа си.

- Какви цветове носите?Парфюмът

- Черно - отговарям.

- Друго?

- Тъмносиво.

- Друго?

- Тъмносиньо.

Усещам настоятелния й поглед. И внезапно се разбъбрям: „Предпочитам да почета книга, отколкото да отида на купон. Ако бях богата, щях да нося изумруди, а не диаманти. Предпочитам морето пред планината и не понасям задушливите цветни аромати."

„БЕЗ ТУБЕРОЗА" - отбелязва си Катлийн. „Ако можех да си го позволя, щях да се обличам в „Ив Сен Лоран", а не в натруфените модели на Кристиан Лакроа; предпочитам червеното вино пред бялото и харесвам портретите на Джон Сингър Сарджънт."

Поемам си дълбоко дъх. „Бих искала дискретен парфюм. Искрящ. Изискан. Остроумен."

Парфюмът-GiorgioОт моята изповед ще извлекат т.нар. бриф - кратко описание на концепцията за парфюма и неговата целева група (поколението X, светските дами или в случая моя милост). Брифът („Ненатрапчив аромат. Елегантен, свеж, изискан") ще бъде предаден на петима парфюмеристи и всеки от тях ще създаде своя версия на парфюма „Кати".

Аз ще трябва да кажа кой ми допада най-много. Ако бях голяма компания като Christian Dior, процесът щеше да е почти същият, като изключим това, че за създатели на моя парфюм щяха да се конкурират и други доставчици като Givaudan или International Flavors & Fragrances (IFF). Поканена съм да дойда пак след две седмици за първо тестване.

Тръгвам си и на път към следващата ми среща нещо ми просветва: аз само си фантазирах. Изумруди, червено вино, Ив Сен Лоран... Всъщност съм израсла в Маями Бийч, Флорида, където найлоновата чанта с украса от мидени черупки минаваше за моден аксесоар, а на трапезата най-близкият аналог на виното беше газираната вода. Поддадох се на омагьосващата песен на бляскавата илюзия.Парфюмът

„Парфюмът - казва София Гройсман, главен парфюмерист на IFF - е обещание във флакон."

Ние искаме да повярваме на това обещание. Копнеем да бъдем по-хубави, по-богати, по-секси и по-щастливи. Искаме да сме „нещо повече", както биха се изразили работещите в парфюмерийната индустрия. Парфюмът залага по-скоро на слабостите, отколкото на силните ни страни.

Да си припомним само какви имена носят благоуханията, които купуваме: Joy (Радост), Trésor (Съкровище), Allure (Съблазън), Miracle (Чудо), Emerald Dream (Изумруден блян), Unforgivable Woman. „Ние продаваме надежда" - казва Чарлс Ревсън, козметичният бос, който през 1973 г. създаде Charlie - първия парфюм, олицетворяващ американския начин на живот. А ние купуваме тази надежда.

Сладкодумната индустрия, която пробужда тези мечти, е отчасти шоу, отчасти фокуснически номер с помощта на огледала и димни завеси. (Всъщност „парфюм" вероятно идва от провансалската дума perfumar - „разпръсквам дим". Първите парфюми били благовония - уханни струйки надежда, отправени към боговете.) „Това е индустрия от митове - казва Алън Мотъс, издател и консултант. - Тя не издържа на трезв поглед и дневна светлина."Парфюмът

Седим с него в едно кафене край „Юниън Скуеър" в Ню Йорк и слушам разказите му за прочути парфюми. „Giorgio беше направен като на шега; рекламираха го по телефона и с тестери в списанията, но това не му попречи да се превърне в сензация." Случват се и шумни провали: „Не можеш да облечеш кучето си в лъскави дрехи и да го заведеш на танци." Или пък прекалена самонадеяност: „Някой прави сензация и всички други си казват: „И аз мога" - както често става и в шоубизнеса" - казва Мотъс с въздишка.

Независимо от рекламния шум никой не би оспорил притегателната сила на аромата. Способността на парфюма да съблазнява е известна още от времето на Клеопатра, която, за да постигне своето, приела римския военачалник Марк Антоний на ладия с платна, напоени с такива благоухания, пише Шекспир, „че ветровете се поболели от любов". Асирийците парфюмирали брадите си. Нерон се къпел във вино от рози. През XVIII в. много будоари били украсени с ароматизирани дървени орнаменти.Парфюмът

Ароматите проникват в дълбоките кладенци на паметта и желанието. Понякога, за да отмъстят - представете си например измамено момиче, което, преди да зареже негодника с гръм и трясък, излива цял флакон парфюм върху чаршафите му.

Според някои биолози паметта и ароматът са преплетени, защото обонянието е пряко свързано с лимбичната система - центъра на емоциите в мозъка. Никое друго сетиво няма подобен непосредствен достъп до нея.







www.ero-market.com

Разказват в изложба историята на сутиена


Историята на най-женствената дреха- сутиенът, който е претърпял десетки трансформации с годините, ще бъде разказана от 17 бразилски художници по време на изложба, която ще бъде отворена днес в Сао Пауло.

С течение на годините дамското бельо от необичайни материи и форми е вдъхновило десетки творци и в крайна сметка се е превърнало в инструмент номер едно за прелъстяването.
Изложбата е част от честванията в Бразилия през месец март по случай 100 години от създаването на “Международния ден на жената“. Изложбата участва в кампанията за предотвратяването на случаите от рак на гърдата.
секс    магазин, фламинго, sex shop, flamingo, bulgaria
В Бразилия всяка година близо 12 000 жени стават жертва на болестта. Изложбата разказва историята на женското бельо, как се е променило според различни култури и каква роля играе в живота на жената. /БГНЕС
bgnes.com
sex  shop, sex magazin, фламинго, секс магазин

www.ero-market.com

събота, 24 юли 2010 г.

Кои са най-красивите жени в света?

Всеки е чел статии за градове, в които жените се отличават с необикновена красота.

Самите ние сме свикнали да чуваме комплименти по адрес на българската жена и наред с киселото мляко, розовото масло и шопската салата да изтъкваме нейната красота като една от запазените марки на България.

За жалост обаче не българките са най-красивите в света. Предлагаме ви списък с десетте държави, които могат да се похвалят с красотата на своите жени, класирани от сайта http://www.travelersdigest.com.


10. Дания

Жените в Дания имат удивително излъчване. Те се славят със забележителна красота и чар. Освен това се хвалят със сексуална разкрепостеност.

9. Холандия

Жените там могат да прекарат с вас часове в пиене на вино и философстване по различни теми в парка и без притеснение да се шмугнат в храсталака на същия този парк, за да се позабавлявате.

Холандките се интересуват от качествата на мъжа, а не от обществения му статус или финансовите му възможности.

8. Естония

Естония е малка и почти незабележителна страна, но не и когато става въпрос за красотата на нейните жени.

В клубовете в старата част на Талин могат да бъдат видени едни от най-добре изглеждащите дами в света при това през всеки ден от седмицата.

7. Украйна

Черноморското крайбрежие на Украйна се слави с едни от най-прекрасните жени, които се разхождат в оскъдни дрехи и ефирни бански костюми. Те са руси, те са синеоки, те са дългокраки и гледат съблазнително.

6. Беларус

Често се казва, че Източна Европа е долината на красивите жени и в този смисъл Беларус може да бъде наречена една от най-плодородните области. За тези жени си струва да умреш. Те успяват да превърнат скучната си страна в място, на което ви се иска да останете до края на живота си.

5. Латвия

В тази малка страна се раждат едни от най-прелестните момичета на света. Зашеметяващи красавици небрежно кръстосват улиците. Те са умни, прагматични и горди. Освен това са много талантливи и приятелски настроени.

4. България

България спокойно може да промени името си на "страната на красотата". Тя представлява уникален конгломерат от прелест и чар.

Тук е пълно с красиви жени - от руси до червенокоси, от синеоки до красавици с тъмен нежен поглед. Те са навсякъде - от най-закътаните планински региони, през столицата София, до плажовете по Черноморието.

3. Русия

Славянските жени са най-красивите в целия свят и рускините заемат своето достойно място в него. Те са омайващи, изкусителни, могат да покорят сърцето ти само с един поглед, който ти казва, че са готови да направят за теб каквото поискаш. А ти без съмнение искаш много...

2. Аржентина

Когато говорим за Латинска Америка, Аржентина със сигурност може да се нарече черешката на тортата.

Аржентинците и по-специално жителите на Буенос Айрес са наследници на италиански емигранти от 19 и началото на 20 век, но те най-вероятно са били от Милано, защото правнучките им носят гените на супер модели.

1. Швеция

Няма как Швеция да не е на първо място в списъка. Жените тук са толкова неприлично красиви, че понякога не можеш да си поемеш дъх в тяхно присъствие. Руси коси и светли очи, ярка индивидуалност и свободолюбие - как да им устоиш!

Еротиката в българския роман на 90-те


Еротиката в българската литература беше потискана в продължение на десетилетия. Това е една от причините, които обясняват нейния буен растеж през последните двадесетина години.

Еротичното писане придоби статут на предизвикателство към възпитаните нагласи на нашата читателска публика, като в същото време си осигури гарантиран успех в пазара на читателските желания.

Не е чудно, че много писатели разсъждават по логиката на стария марксистки закон за количеството и качеството: колкото по-„еротично“, толкова по-привлекателно, толкова по-„модерно“. Еротиката стана нещо като пикантно ядене, което се продава на килограм на изгладнялата публика.

Спомням си един парадокс от историята на българската литература. През 1907 г. започва да излиза списание „Из нов път“ на Иван Андрейчин. Неговият главен редактор е автор на разкази, каквито до този момент никой не познава в България; най-често срещаното определение в критиката на онзи период е думата „извратени“.

В стил Пшибишевски Иван Андрейчин пише своите странни, скандални (според тогавашните мерки) сексуални фантазии; без да е твърде добър писател, той успява да провокира, ако не да истеризира, моралните нагласи на „средната“ читателска публика. Когато всички се питат: кой е Иван Андрейчин, този скандално перверзен човек, става ясно, че той е един благоприличен дългогодишен учител с многодетно семейство, със скромен, даже затворен характер и многобройни дългове.Еротиката в българския роман на 90-те

Нещо подобно има и в днешната ситуация. Еротичното предизвикателство често представлява евтин, но лъскав чадър, с който скромни в дарбата си писатели прикриват невъзможността да мислят оригинално в естетически категории.

В сексуалната разюзданост на тяхното писане трепти потиснатата смелост на българския еснаф, оживяват всички фантазии, които патриархалното въображение е правело невъзможни като начин на поведение; тя допуска недопустимото, прави реалност егоизма на сънищата.

Еротиката е въобразена като другия живот на българската литература, като нейния сън наяве. В действителност тя трябва да бъде четена като симптом на липсата, не на последно място - липсата на традиции в модерното писане.

Всепризнато е, че романът е слабото място в жанровия спектър на българската литература и, доколкото съществува, рядко показва склонност към предизвикателство и повествователен експеримент.

През 90-те години той успя да избяга от Сцила на идеологическата доктрина, но само за да попадне в прегръдките на Харибда. Имам предвид битовизма на новата белетристика. Затова и първото нещо, което трябва да кажем за еротиката в българския роман, това е нейният „битовистичен“ характер, нейната принадлежност към една доминираща линия на „битовото“ светоусещане.

секс фили, клипове, видео

Като използвам определението „битовистичен“, в никакъв случай нямам предвид факта, че романът описва непременно бита, домашното ежедневие на съвременния човек, защото тук попадат всички книги на криминално-политическата екзотика, също така книги, тематично отнесени назад, към времето на историята.Еротиката в българския роман на 90-те

Имам предвид един начин на писане (и съответно един вид еротика), който не може да трансцендира битовото мислене за живота. Еротичното въображение тук не надхвърля хоризонта на сексуалното преживяване, то не представлява аспект на способността да се мисли философски или естетически. Неговото въздействие е прицелено в елементарни психофизични матрици на човешкото поведение.

За сметка на културната недостатъчност романът днес развива циничното писане като преобладаваща дискурсивна практика. Цинизмът изобщо стана обсесия на немалка част от българските писатели - поети и белетристи - през 90-те години. Той е тяхната провинциална представа за революция. Цинизмът опитва да компенсира неумението да се мисли оригинално в термини на естетическото влияние, той има псевдомодерен характер.

Да вземем за пример „Синеокият слепец“ на Димитър Бочев. Очевидно е, че авторът подражава на Хенри Милър. Нещо повече - той се идентифицира с Хенри Милър, той е българският Милър на 90-те.

Все пак между Димитър Бочев и Хенри Милър има няколко важни разлики и първата между тях идва оттам, че единият пише през 40-те години, а другият - с половин столетие закъснение. Циничният дискурс в първия случай представлява елемент на една специфична историческа ситуация, когато сексуалната революция се провижда като част от целостта на културно-политическите промени.Синеокият слепец

Еротичното в този случай е драстично изведено като аспект на система от възгледи в светогледа и поведението на един американски интелектуалец. В самото начало на XXI век да пишеш като Хенри Милър означава да преоткриваш колелото на културната революция и свидетелства най-вече за липса на адекватни художествени инвенции.

Зад циничната „революция“ на романното писане много често се крие интелектуалната безпомощност на късния патриархален мачизъм. Изобщо мачисткото клише лежи в основата на най-голямата част от новата българска белетристика. На пръв поглед различни творения упоително възпроизвеждат стереотипите на най-традиционното и сексистки банално патриархално мислене.

В този регистър попада една дълга поредица автори - от симптома на „вулгарното“ писане, което наложи Христо Калчев, до натрапливата производителност на Александър Томов, от Палми Ранчев до вече познатия ни Димитър Бочев, от Васко Жеков до ранния Стефан Кисьов...

Нищо чудно, че тук са най-големите пазарни успехи на българския роман, нищо чудно, че тези автори са едни от най-много пишещите на българския пазар: клишето е не само търговска стратегия, но също така нарцистична техника на желанието да бъдеш известен. Всъщност не е чудно и наличието на женско присъствие в тази поредица.

Водена от една дълголетна традиция, българската писателка почти винаги се идентифицира с потребностите на „мъжкото“ преживяване, защото те - доколкото доминират в патриархалното общество - са критерий на успеваемост сред масовия читател. Най-добрият пример е Здравка Ефтимова.

„В студената ти сянка, лейди“ представлява учебникарски пример за продаваемост на стандартните мъжки фантазии. Гледната точка на еротичното преживяване тук е здраво фиксирана в позицията на агресивно-сантименталните патриархални представи.Еротиката в българския роман на 90-те

Ако трябва да обобщим типа еротика, който доминира в новия български трилър - битово-криминален, криминално-политически, с уклон към психологически наблюдения - трябва да кажем, че в опита си да изглеждат интересни, оригинални и продаваеми, тези творения възпроизвеждат модела на старозаветното преживяване в областта на социално-сексуалните практики.

В този смисъл те са мъртвородени за перспективата на новото време. Тяхната склонност да преувеличават старото, онези форми на патриархално светоусещане, които вече креят върху смъртния одър на западната цивилизованост, ги приковава в стандарта на поп-потребителските потребности. Като възпроизвеждат традицията на балкански сексисткото писане в един крайно неподходящ момент на културна глобализация, те всъщност сами си затръшват вратите на способността да попаднат в историята на българската литература.

При това положение логично ще бъде да предположим, че алтернативата трябва да дойде някъде отстрани на „овластеното“ (като традиция, която възпроизвежда желанието за власт) писане. Искам да кажа, че ако има алтернативна еротика, включително в българския роман, тя изисква алтернативна субектност.

sex shop, sex magazin, flamingo, секс магазин, фламинго

Такъв субект засега се поражда единствено в „периферията“ на патерналистичното преживяване. Скромният пример за него е вълната на „женската“ белетристика през 90-те години. Важното в случая не е това, че авторите са жени, защото много други писателки възпроизвеждат в литературата шаблона на социалните отношения.

Важното е, че вече има жени, които отказват да се идентифицират (имам предвид една спонтанна, незадължително осъзната и целенасочена идентификация-позиция на пишещия субект) с мита за „вечните“ стратегии и структури в човешкия опит.Еротиката в българския роман на 90-те

Този вид писане се поражда в пролуките на традиционното светоусещане, то представлява предизвикателство (другостта винаги има потенциала да съблазнява нормата) и бавно изгражда един нов тип очаквания, нов тип еротична нагласа сред културната публика. Тук примерите не могат да бъдат много.

На първо място - и трите книги, които е публикувала до този момент Емилия Дворянова. Плуралистичната, неуловима, флуидна еротика в тези творби изглежда направо невероятна при липсата на всякаква подобна традиция в българския роман и особено върху фона на остро монологичното мислене в родната ни литература.

Изненада преди няколко години поднесе и първият роман на Мария Станкова, „Наръчник по саморъчни убийства“. Еротичното там смело надмогваше бариерите на нормативизираната субектност, то постави проблема за социалната идентичност в модела на патогенно-криминалното преживяване, задължително невидимо до този момент, щом става въпрос за жени. Новелата „Пого“ на Райна Маркова беше прицелена като алтернативна литература. Сантименталният ъндърграунд звучи малко провинциално в началото на новия век, но все пак извежда социалната маргиналност като позиция на желанието за писане в условията на една властово фиксирана патриархална литературност.

Алтернативният субект на еротичното преживяване би могъл да се появи в практиката на други периферни позиции - като гей-роман или в посоката на някаква етническа група, например начало на „циганско писане“. (Всъщност тук трябва да споменем недодръзнатия опит на Марина Пенчева да създаде „лесбийски“ роман, само че в този случай „лесбийското“ изглеждаше декоративно пришито към фона на най-баналните отношения.)

Истината е, че нямаме нито гей-роман (удивително за края на XX век, но показателно за мъртвата хватка на властовите традиции), нито „циганско писане“. Все пак литературата не възниква отникъде и най-много сякаш романът изисква натрупване на цивилизационна традиция.Гей-романи

Известни опори на възможността да се закрепи линията на алтернативното еротично мислене можем да видим и в друга група от текстове, където всеки текст е различен по своему в опита да се отклони от стандартите на вулгарното или банално писане.

Характерен пример сред тази група работи представлява „Естествен роман“ на Георги Господинов. Тук еротиката е негативно присъстваща, отместена като перспектива на сюжетното действие; тя е това, което не се случва в повествованието. Именно тази неслученост, нейната липса или отместеност има значеща функция. Еротиката, иначе казано, е нещо, което липсва в живота на героите, в живота изобщо - поне в „нашия“ живот.

„Поп Богомил и съвършенството на страха“ от Владимир Зарев е много амбициозна книга, която критиката прескочи набързо и незаслужено. Тя е симптоматична с потребността да засрещне двата типа еротика, за които сме говорили до този момент. Там, където еротичното изображение засяга модела на отношенията между мъж и жена, текстът е типично традиционалистичен. Жената е тяло, а мъжът - дух; женското тяло е съд, вместилище, а в мъжкото се поражда онова съдържание, което дава начало на нов живот.

В този смисъл въпреки своите философски тенденции (и може би точно заради тях) книгата си остава при Аристотел, който твърди, че функцията на бременната жена е тази на празния съд. И в същото време има един друг вид еротика (на мъжките отношения) и там е направен опит да се разиграят духовни аспекти на еротичното преживяване.

Тук вече ще срещнем проблематика, която в никакъв случай не е традиционна за българския роман, още по-малко за „вулгарното“ писане през последните десетина години - например еротика на религиозното преживяване, на отношенията между водач и група, между болест и здраве...

Един особен случай на възможността стереотипът да зададе перспективата на известна алтернативност, когато е поставен в носталгична позиция, представлява романът „Елените“ на Светлозар Игов. Еротиката в българския роман през 90-те-вулгарното писане

По своето родилно светоусещане тази книга ни връща много назад, някъде към 60-те години. Нейната еротика има сантиментално-романтичен характер и това придава носталгично звучене на целия текст. Все пак не бих я нарекла ретро-еротика, защото думата „ретро“ предполага дистанция, в която се осъзнава невъзвратимата отделеност на някакъв вид преживяване въпреки импулса към негово повторение в нов социално-културен контекст.

И накрая ще се върна пак към началото на своите наблюдения, за да опитам едно обобщение. Бедата с еротиката в българския роман идва оттам, че нашите писатели разбират еротичното преживяване тематично.

За тях въпросът рано или късно опира до това да покажат в сюжетното поведение на конкретни герои кой какво е направил, с кого го е направил, как и (до)колко го е направил... Еротичното не успява да се превърне в начин (или стил) на естетическо мислене и още по-малко - в начин на писане, в трепет на словото, който въздейства върху четящия без необходимостта да се говори мръснишки, да се използва предизвикателството на традиционно табуирани думи.

Почти не се среща съзнанието, че еротиката може да бъде кодирана в синтаксиса или подредбата на изречението, в мелодията на говора, в способността на думите да внушават настроения, без да изричат пряко внушението...

Разбирана само като конкретна действителност на сюжетното поведение, от една страна, тематизирана като прицел на желанието да се каже нещо „важно“ за други неща, еротиката в българския роман (не само днес) си остава приклещена между баналното мислене на традиционализма и криворазбраната революционност на порнографията.

Сякаш нищо не се е случило от времето, когато Боян Пенев се оплаква от непреодолимия битов практицизъм на българската литературност. Освен това, че е изминал близо един век, разбира се.

www.ero-market.com

Еротиката в българската литература беше потискана в продължение на десетилетия. Това е една от причините, които обясняват нейния буен растеж през последните двадесетина години.

Еротичното писане придоби статут на предизвикателство към възпитаните нагласи на нашата читателска публика, като в същото време си осигури гарантиран успех в пазара на читателските желания.

Не е чудно, че много писатели разсъждават по логиката на стария марксистки закон за количеството и качеството: колкото по-„еротично“, толкова по-привлекателно, толкова по-„модерно“. Еротиката стана нещо като пикантно ядене, което се продава на килограм на изгладнялата публика.

Спомням си един парадокс от историята на българската литература. През 1907 г. започва да излиза списание „Из нов път“ на Иван Андрейчин. Неговият главен редактор е автор на разкази, каквито до този момент никой не познава в България; най-често срещаното определение в критиката на онзи период е думата „извратени“.

В стил Пшибишевски Иван Андрейчин пише своите странни, скандални (според тогавашните мерки) сексуални фантазии; без да е твърде добър писател, той успява да провокира, ако не да истеризира, моралните нагласи на „средната“ читателска публика. Когато всички се питат: кой е Иван Андрейчин, този скандално перверзен човек, става ясно, че той е един благоприличен дългогодишен учител с многодетно семейство, със скромен, даже затворен характер и многобройни дългове.Еротиката в българския роман на 90-те

Нещо подобно има и в днешната ситуация. Еротичното предизвикателство често представлява евтин, но лъскав чадър, с който скромни в дарбата си писатели прикриват невъзможността да мислят оригинално в естетически категории.

В сексуалната разюзданост на тяхното писане трепти потиснатата смелост на българския еснаф, оживяват всички фантазии, които патриархалното въображение е правело невъзможни като начин на поведение; тя допуска недопустимото, прави реалност егоизма на сънищата.

Еротиката е въобразена като другия живот на българската литература, като нейния сън наяве. В действителност тя трябва да бъде четена като симптом на липсата, не на последно място - липсата на традиции в модерното писане.

Всепризнато е, че романът е слабото място в жанровия спектър на българската литература и, доколкото съществува, рядко показва склонност към предизвикателство и повествователен експеримент.

През 90-те години той успя да избяга от Сцила на идеологическата доктрина, но само за да попадне в прегръдките на Харибда. Имам предвид битовизма на новата белетристика. Затова и първото нещо, което трябва да кажем за еротиката в българския роман, това е нейният „битовистичен“ характер, нейната принадлежност към една доминираща линия на „битовото“ светоусещане.

секс фили, клипове, видео

Като използвам определението „битовистичен“, в никакъв случай нямам предвид факта, че романът описва непременно бита, домашното ежедневие на съвременния човек, защото тук попадат всички книги на криминално-политическата екзотика, също така книги, тематично отнесени назад, към времето на историята.Еротиката в българския роман на 90-те

Имам предвид един начин на писане (и съответно един вид еротика), който не може да трансцендира битовото мислене за живота. Еротичното въображение тук не надхвърля хоризонта на сексуалното преживяване, то не представлява аспект на способността да се мисли философски или естетически. Неговото въздействие е прицелено в елементарни психофизични матрици на човешкото поведение.

За сметка на културната недостатъчност романът днес развива циничното писане като преобладаваща дискурсивна практика. Цинизмът изобщо стана обсесия на немалка част от българските писатели - поети и белетристи - през 90-те години. Той е тяхната провинциална представа за революция. Цинизмът опитва да компенсира неумението да се мисли оригинално в термини на естетическото влияние, той има псевдомодерен характер.

Да вземем за пример „Синеокият слепец“ на Димитър Бочев. Очевидно е, че авторът подражава на Хенри Милър. Нещо повече - той се идентифицира с Хенри Милър, той е българският Милър на 90-те.

Все пак между Димитър Бочев и Хенри Милър има няколко важни разлики и първата между тях идва оттам, че единият пише през 40-те години, а другият - с половин столетие закъснение. Циничният дискурс в първия случай представлява елемент на една специфична историческа ситуация, когато сексуалната революция се провижда като част от целостта на културно-политическите промени.Синеокият слепец

Еротичното в този случай е драстично изведено като аспект на система от възгледи в светогледа и поведението на един американски интелектуалец. В самото начало на XXI век да пишеш като Хенри Милър означава да преоткриваш колелото на културната революция и свидетелства най-вече за липса на адекватни художествени инвенции.

Зад циничната „революция“ на романното писане много често се крие интелектуалната безпомощност на късния патриархален мачизъм. Изобщо мачисткото клише лежи в основата на най-голямата част от новата българска белетристика. На пръв поглед различни творения упоително възпроизвеждат стереотипите на най-традиционното и сексистки банално патриархално мислене.

В този регистър попада една дълга поредица автори - от симптома на „вулгарното“ писане, което наложи Христо Калчев, до натрапливата производителност на Александър Томов, от Палми Ранчев до вече познатия ни Димитър Бочев, от Васко Жеков до ранния Стефан Кисьов...

Нищо чудно, че тук са най-големите пазарни успехи на българския роман, нищо чудно, че тези автори са едни от най-много пишещите на българския пазар: клишето е не само търговска стратегия, но също така нарцистична техника на желанието да бъдеш известен. Всъщност не е чудно и наличието на женско присъствие в тази поредица.

Водена от една дълголетна традиция, българската писателка почти винаги се идентифицира с потребностите на „мъжкото“ преживяване, защото те - доколкото доминират в патриархалното общество - са критерий на успеваемост сред масовия читател. Най-добрият пример е Здравка Ефтимова.

„В студената ти сянка, лейди“ представлява учебникарски пример за продаваемост на стандартните мъжки фантазии. Гледната точка на еротичното преживяване тук е здраво фиксирана в позицията на агресивно-сантименталните патриархални представи.Еротиката в българския роман на 90-те

Ако трябва да обобщим типа еротика, който доминира в новия български трилър - битово-криминален, криминално-политически, с уклон към психологически наблюдения - трябва да кажем, че в опита си да изглеждат интересни, оригинални и продаваеми, тези творения възпроизвеждат модела на старозаветното преживяване в областта на социално-сексуалните практики.

В този смисъл те са мъртвородени за перспективата на новото време. Тяхната склонност да преувеличават старото, онези форми на патриархално светоусещане, които вече креят върху смъртния одър на западната цивилизованост, ги приковава в стандарта на поп-потребителските потребности. Като възпроизвеждат традицията на балкански сексисткото писане в един крайно неподходящ момент на културна глобализация, те всъщност сами си затръшват вратите на способността да попаднат в историята на българската литература.

При това положение логично ще бъде да предположим, че алтернативата трябва да дойде някъде отстрани на „овластеното“ (като традиция, която възпроизвежда желанието за власт) писане. Искам да кажа, че ако има алтернативна еротика, включително в българския роман, тя изисква алтернативна субектност.

sex shop, sex magazin, flamingo, секс магазин, фламинго

Такъв субект засега се поражда единствено в „периферията“ на патерналистичното преживяване. Скромният пример за него е вълната на „женската“ белетристика през 90-те години. Важното в случая не е това, че авторите са жени, защото много други писателки възпроизвеждат в литературата шаблона на социалните отношения.

Важното е, че вече има жени, които отказват да се идентифицират (имам предвид една спонтанна, незадължително осъзната и целенасочена идентификация-позиция на пишещия субект) с мита за „вечните“ стратегии и структури в човешкия опит.Еротиката в българския роман на 90-те

Този вид писане се поражда в пролуките на традиционното светоусещане, то представлява предизвикателство (другостта винаги има потенциала да съблазнява нормата) и бавно изгражда един нов тип очаквания, нов тип еротична нагласа сред културната публика. Тук примерите не могат да бъдат много.

На първо място - и трите книги, които е публикувала до този момент Емилия Дворянова. Плуралистичната, неуловима, флуидна еротика в тези творби изглежда направо невероятна при липсата на всякаква подобна традиция в българския роман и особено върху фона на остро монологичното мислене в родната ни литература.

Изненада преди няколко години поднесе и първият роман на Мария Станкова, „Наръчник по саморъчни убийства“. Еротичното там смело надмогваше бариерите на нормативизираната субектност, то постави проблема за социалната идентичност в модела на патогенно-криминалното преживяване, задължително невидимо до този момент, щом става въпрос за жени. Новелата „Пого“ на Райна Маркова беше прицелена като алтернативна литература. Сантименталният ъндърграунд звучи малко провинциално в началото на новия век, но все пак извежда социалната маргиналност като позиция на желанието за писане в условията на една властово фиксирана патриархална литературност.

Алтернативният субект на еротичното преживяване би могъл да се появи в практиката на други периферни позиции - като гей-роман или в посоката на някаква етническа група, например начало на „циганско писане“. (Всъщност тук трябва да споменем недодръзнатия опит на Марина Пенчева да създаде „лесбийски“ роман, само че в този случай „лесбийското“ изглеждаше декоративно пришито към фона на най-баналните отношения.)

Истината е, че нямаме нито гей-роман (удивително за края на XX век, но показателно за мъртвата хватка на властовите традиции), нито „циганско писане“. Все пак литературата не възниква отникъде и най-много сякаш романът изисква натрупване на цивилизационна традиция.Гей-романи

Известни опори на възможността да се закрепи линията на алтернативното еротично мислене можем да видим и в друга група от текстове, където всеки текст е различен по своему в опита да се отклони от стандартите на вулгарното или банално писане.

Характерен пример сред тази група работи представлява „Естествен роман“ на Георги Господинов. Тук еротиката е негативно присъстваща, отместена като перспектива на сюжетното действие; тя е това, което не се случва в повествованието. Именно тази неслученост, нейната липса или отместеност има значеща функция. Еротиката, иначе казано, е нещо, което липсва в живота на героите, в живота изобщо - поне в „нашия“ живот.

„Поп Богомил и съвършенството на страха“ от Владимир Зарев е много амбициозна книга, която критиката прескочи набързо и незаслужено. Тя е симптоматична с потребността да засрещне двата типа еротика, за които сме говорили до този момент. Там, където еротичното изображение засяга модела на отношенията между мъж и жена, текстът е типично традиционалистичен. Жената е тяло, а мъжът - дух; женското тяло е съд, вместилище, а в мъжкото се поражда онова съдържание, което дава начало на нов живот.

В този смисъл въпреки своите философски тенденции (и може би точно заради тях) книгата си остава при Аристотел, който твърди, че функцията на бременната жена е тази на празния съд. И в същото време има един друг вид еротика (на мъжките отношения) и там е направен опит да се разиграят духовни аспекти на еротичното преживяване.

Тук вече ще срещнем проблематика, която в никакъв случай не е традиционна за българския роман, още по-малко за „вулгарното“ писане през последните десетина години - например еротика на религиозното преживяване, на отношенията между водач и група, между болест и здраве...

Един особен случай на възможността стереотипът да зададе перспективата на известна алтернативност, когато е поставен в носталгична позиция, представлява романът „Елените“ на Светлозар Игов. Еротиката в българския роман през 90-те-вулгарното писане

По своето родилно светоусещане тази книга ни връща много назад, някъде към 60-те години. Нейната еротика има сантиментално-романтичен характер и това придава носталгично звучене на целия текст. Все пак не бих я нарекла ретро-еротика, защото думата „ретро“ предполага дистанция, в която се осъзнава невъзвратимата отделеност на някакъв вид преживяване въпреки импулса към негово повторение в нов социално-културен контекст.

И накрая ще се върна пак към началото на своите наблюдения, за да опитам едно обобщение. Бедата с еротиката в българския роман идва оттам, че нашите писатели разбират еротичното преживяване тематично.

За тях въпросът рано или късно опира до това да покажат в сюжетното поведение на конкретни герои кой какво е направил, с кого го е направил, как и (до)колко го е направил... Еротичното не успява да се превърне в начин (или стил) на естетическо мислене и още по-малко - в начин на писане, в трепет на словото, който въздейства върху четящия без необходимостта да се говори мръснишки, да се използва предизвикателството на традиционно табуирани думи.

Почти не се среща съзнанието, че еротиката може да бъде кодирана в синтаксиса или подредбата на изречението, в мелодията на говора, в способността на думите да внушават настроения, без да изричат пряко внушението...

Разбирана само като конкретна действителност на сюжетното поведение, от една страна, тематизирана като прицел на желанието да се каже нещо „важно“ за други неща, еротиката в българския роман (не само днес) си остава приклещена между баналното мислене на традиционализма и криворазбраната революционност на порнографията.

Сякаш нищо не се е случило от времето, когато Боян Пенев се оплаква от непреодолимия битов практицизъм на българската литературност. Освен това, че е изминал близо един век, разбира се.

Критика на прелома][Милена Кирова][СЛОВОТО]


www.ero-market.com




Секс специалност


Ето няколко професии на жени, които задължително трябва да са минали през леглото ти, за да има какво да разказваш на синове и внуци:

Медицинска сестра/лекарка

Не случайно образът на тази палава какичка с бяла шапчица и червено кръстче върху нея е широко засегнат в сюжетната линия на почти цялата филмография на порно-индустрията. Толкова добре познават мъжката анатомия, че спокойно! Колкото и да ти е малка пишката, тя със сигурност е виждала и по-малки в практиката си.
Полицайка/митничарка

Някои мъже са фетишисти на тема униформени жени и така като се позамислихме ние май също спадаме към тази група. Като хора, които са живели само в Патриархат, много ни се приисква понякога да разберем какво е да живееш сред дузина амазонки и понеже няма как да разберем не спираме да мечтаем някоя кака в униформа да ни обискира в тъмната стаичка.

професия, секс практики, костюми, облекло, секс списане, фламингоБарманка

Откакто гледахме „Грозна като смъртта" не спираме да храним надежда, че едни ден и ние ще се озовем в подобен бар с подобни барманки и те ще правят с нас подобни неща! Има само един проблем: Ако работи в готин бар тя е свикнала да си тръгва с бакшиш, колкото този на второкласна проститутка, така че ще трябва да се бръкнеш по-надълбоко!

Секретарка

Много се надяваме, но не вярваме ти да си от онези щастливци, които имат собствена секретарка (ако е така, сподели с нас!). Затова, като отчетем факта, че този тип жени се клатят предимно с шефовете си и гаджетата си, ние решихме, че можем да се задоволим и с машинописка, програмистка или икономистка.

Стриптизьорка

Леле мале! Какво да ти кажем брат'чед! Само имай предвид, че това е една от професиите й, за другата, предполагаме, се сещаш сам! Това, което можеш да получиш като бонус към разкъртващия секс, e домашния стриптийз, който ще бъде само за теб! Внимание, има опасност да почне да се съблича и на сън, но това не е форма на сомнамбулизъм, а по-скоро е професионално изкривяване!

Секси секретарка 80986, секс списание, фламингоСтюардеса

Това са жени, които живеят на максимална скорост, взимат всичко от живота и задължително са минали целия екипаж, начело с капитана. Освен това те нямат скрупули да изчукат всеки малко по-симпатичет младеж в нужника на самолета. Прятелски съвет: Не използвай услигите на френските авиолинии, защото голяма част от техните стюардеси са или мъже или бабички на по 60 години!

Проститутка

Накъде без нея бе, приятелю? Това е професията на всички професии и не без основание най-древната в света! Разбира се, тук говорим за елитна компаньонка, а не за труженичка от типа „околовръстна." Ако си поръчваш такава кака е хубаво да знаеш няколко неща: Повечето взимат парите си в началото на сеанса, държат да имаш нещо сладко за пиене като Amaretto, Baileys или Martini (по-непретенциозните пият водка, уиски или каквото имаш), искат да им покриеш таксито в двете посоки, не дават да ги целуваш по устните (горните) и под „час" разбират „тек".

men.bg
секс видео филми

www.ero-market.com

Paradise TV организира 24-часов маратон по мачкане на гърди


Paradise TV, най-големия порно канал в Япония организира 24-часов , както и много други порно забавления под надслов "Еротиката ще спаси света". Петима кандидати имаха удоволствието да хванат прелестите на порнозвездите, които се раздадоха за кампанията.

"Горда съм, че ме избраха за такава стойностна кауза. За мен това е шанс да осъществя много по-директна връзка с феновете ми", каза 25-годишната Айа Нацуки, известна от над 50 филма за лица над 18 годишна възраст.Тя предостави за пипане всяка от бузите на дупето си за по 100 йени на стискане.

Всяка година Pradise TV - специализирана телевизия в нестандарното порно, провежда маратона за предотвратяване на СПИН вълната, заляла Япония.



"Бизнесът със забавления за възрастни си остава неразбран в нашето общество. Но ние трябва да се заемем позиция срещу нарасналия проблем", каза Цуйоши Шиба, президента на телевизията.

Проучвания показват, че случаите на СПИН прогресивно се увеличават от 1996 г., което прави Япония една от малкото индустриализирани държави, в които вирусът е във възход. Наблюдава се и намаляване на употребата на презервативи и увеличаване на броя на секс партньорите. Експертите смятат, че проблемът се корени във всеобщото схващане, че ХИВ е свързан единствено с хомосексуалистите и чужденците.

Актьорите във филмите на Paradise TV са задължени да носят презервативи, насърчително казват от телевизията.

www.ero-market.com

Течен презерватив ще може да предпазва от ХИВ


Учени създадоха "течен презерватив", който предпазва от болести, предавани по полов път, съобщава "Телеграф".

Контрацептивният гел се втечнява, попадайки в киселинната среда на интимните части при жената. Той има способността да улавя микрочастици с големина над 50 нанометра, каквито са размерите на сперматозоидите, вируса ХИВ, херпесите и папиломата.

Течният контрацептив, който предпазва от забременяване и в същото време от предаване на венерически болести, е лесно и удобно средство за употреба при жените от по-бедните държави.

"Разработихме гела, за да помогнем на жените, така че те да не се нуждаят от одобрението на партньора за използването на контрацептиви", коментира Патрик Кайзер, професор в университета В Юта, САЩ.

С помощта на екип от специалисти професор Кайзер разработва веществото, което тепърва ще се тества клинично за най-малко три години преди да излезе на фармацевтичния пазар.


Д-р Кайзер прави опити да подобри консистенцията на гела, като добави към него лекарство, борещо се с ХИВ. Идеята е комбинацията да убие вируса още преди той да бъде уловен от гела.

секс  магазини фламинго


секс  шоп, секс магазин, фламинго, sex shop, flamingo, bulgaria

www.ero-market.com

ОТДАВНА ХОРАТА ГОВОРЯТ...


Някой беше казал, че поне веднъж в живота си човек трябваПълно двустранно подравняване да опита секс с пълна жена. Понеже не си спомням кой точно беше въпросният тип, ни убягват и причините, които изтъкваше. В съзнанието ни е останало само нещо, свързано с поглаждането на гладката пухкава кожа тук и там…

Сетихме се и за джуджето младоженец, което щастливо припкало върху пълничката си полегнала съпруга и възклицавало: "Не жена, а имот!"


После ни просветна, че в порното има специален жанр, посветен на пълничките секси дами. Нарича се BBW (Big Beautiful Woman - голяма, красива жена) и се радва на много почитатели.

Накрая си припомнихме как след определено количество бири барът, който в началото е бил пълен с обемисти каки, постепенно мутира в представите ни в развъдник на чудни хубавици.

Тогава стигнахме до заключението, че пухкавите жени незаслужено са били пренебрегвани на страниците ни. Поразпитахме ценители и разбирачи, които ни светнаха за някои митове, свързани със секса с дебели жени, и триковете, които трябва да владеем, когато се окажем в едно легло с тях.

секс  магазин, фламинго, sex shop, flamingo, bulgaria



Мит 1 Пълните дами са сдържани в леглото

Всъщност мазнините в тялото увеличават производството на тестостерон и ендорфин - хормоните, които отговарят за сексуалното желание и удовлетворение. Така че поне в тази област на дебеланките всичко им е наред. Сексуалните проблеми по-скоро са от психологическо естество. Комплексът заради пълното телосложение води до скованост и потискане на емоциите. Ако покажете на пухкавелката, че е желана, ви очаква наистина страстна нощ, уверяват "препатили".

Мит 2 Дебеланките се потят много и това пречи на секса

Увеличеното потоотделяне (хиперхидроза) се дължи на ендокринни и инфекциозни заболявания, а не е свързано с наднорменото тегло. При добра хигиена потните жлези на пълните жени не се отличават от тези на анорексичките.

Мит 3 “Входът” е задръстен от тлъстинки

Казано накратко, влагалището на пълната жена никъде не се е скрило. Дори напротив - срамните устни на пухкавелките често са по-ясно изразени от тези на кльощавелките.

секс  магазини фламинго, sex shop flamingo, dildo, anal


ПЛЮСОВЕ


* Дебеланката е много по-искрена в секса, отколкото някоя капризна манекенка, която постоянно се чуди отива ли й или не тая чупка в кръста.

* Склонна е към експерименти и сама предлага определени видове секс, за които иначе на мъжете често им се налага да си ги изпросват.

* Търпелива и издръжлива е Практиците уверяват, че тя е податлива на по-груб подход, обича енергичното мачкане и пошляпване.

* Рядко симулира оргазъм, но пък когато стигне до върха, емоциите й не знаят граници.

МИНУСИ

* Внимавайте с комплиментите: жените, които страдат от комплекси за пълнотата си, са много чувствителни към фалша. Прекаленото прехласване по "великолепните й гърди" и "неземната й кадифена кожа" може да съсипе мерака й за секс. По-добре да не сантименталничите, а просто да кажете: "Много ми е хубаво с теб!"

* Дебеланите не са акробатки и с тях не е много разумно да пробвате позите от Кама Сутра. Формулата за успех е една - проста и правилно подбрана позиция

www.ero-market.com

Звезди без грим









Алисия Си
лвърстоун











Анджелина Джоли











Анна Курникова















Кортни Фокс



















Дрю Баримор
























Ева Лонгория














Дженифър Лопез






















Памела Андерсън












Flamingo Ads

Related Posts with Thumbnails

Flamingo Ads