петък, 5 ноември 2010 г.

BDSM Разкази


Новата медицинска сестра бе истинско бижу. Още когато я назначаваха във временния войскови лагер, новият командир й изтъкна, че тя ще трябва

изцяло да се съобразява с него и да изпълнява всичките му заповеди. …Но това като че ли бе намек за нещо повече, отколкото чисто и просто разясняване на военните порядки. Макар че бе отскоро тук, застаряващият генерал нямаше как да не хареса младата служителка. Вече доста време му липсваха женските ласки, а това момиче бе повече от влудяващо. Тя беше действително на не повече от 20 години, с едно полу-тайнствено, полу-игриво изражение, руси коси и… тяло-… Господи, с такова тяло като че ли не трябваше да се съгласява да я наеме в лагера… Момичето представляваше едно невероятно апетитно създание, пухкаво навсякъде, където една жена може би трябва да бъде пухкава. Закръгленостите му трудно се прикриваха под стегнатата работна престилка и всички войници и техните офицери като че ли винаги се опитваха да се разтоварят от военното ежедневие, наслаждавайки се на присъствието на тази красива женска фигура. Да, новата сестра се открояваше от останалите си колежки… Но може би най-привлекателното нещо у нея бе походката й. Това момиче притежаваше едно от най-заоблените и пищни дупета, които можеха да

съществуват, и при вървежа, му това дупе се въртеше и подрусваше по най-изключителния запленяващ начин. Съвсем скоро младата сестра бе натоварена с извънредна работа, защото дори и здравите войници и най-вече- офицерите- непрестанно се тълпяха при нея, за да могат да отдъхнат и да се развеселят в присъствието й.

Командирът, разбира се, имаше по-друг подход и той започна често да кани младата сестра в своята палатка- за разговор или за питие, а може би и за още нещо… Но младата сестра съвсем не се чувстваше очарована от тези срещи. Генералът бе един мрачен и суров господин, изглеждаше малко грозновато дори, а момичето дълбоко в сърцето си таеше надеждата да се сгоди за едно хубаво момче на своя възраст, от което все очакваше някаква вест къде ли бе мобилизиран?

Веднъж в палатката на генерала нещата бяха започнали да се усложняват, а младата сестра не знаеше как да реагира. Командирът трудно сдържаше дълго подтисканата си страст и директно се опита да налети на своята подчинена. За него тя беше едно беззащитно дебелогъзо девойче, което наистина трябваше да изпълнява всичките му прищевки. Но девойката се изплаши и… дори през охраната на входа- успя да избяга и да се прибере в своето помещение.

Генералът беше просто разярен и не на себе си от яд. Той не можеше да повярва, че това момиченце се беше осмелило да му се изплъзне толкова лесно!… След няколко минути насаме със себе си, въпреки че вече бе доста късно, той извика своите трима заместника...

-Добър вечер, господа офицери- вече поуспокоен от случката поздрави генералът!

-Добър вечер г-н генерал! Явяваме се по ваша заповед!

Генералът покани своите офицери да седнат и не след дълго започна:

-Така-а-а… Господа, струва ми се, че в лагера става нещо необичайно. Новата сестра- знаете я- май започна да се държи доста фриволно… Чувам някакви приказки да се говорят… Войниците са захласнати по нея! Но… като че ли тя самата им дава поводи…

-Г-н генерал, момичето е наистина много хубаво и явно се харесва! Но… надявам се, че това няма да навреди на дисциплината…- отговори първият заместник.

-Аз пък смятам, че нейното поведение вече вреди на дисциплината и ние сме длъжни да въведем ред в нещата! Това момиче се е разюздало и… според мен заслужава наказание!- изрече уверено командирът.

Тримата офицери за миг се спогледаха, а после единият от тях взе думата:

-Г-н генерал, по принцип нямаме практика да налагаме наказания на допълнителния персонал и… особено на жени, но, както виждам, нещата са вероятно извън контрол и…

-Какви са уставите, какво се предвижда за неморално поведение във военен лагер- твърдо попита генералът.

-Сър, за такъв род провинения на войници се предвижда телесно наказание- между 50 и 100 удара с пръчка- като по ноти отговори единият от офицерите.

-Хммм- изсумтя командирът- струва ми се, че това би било много подходящо в нашия случай! Впрочем, как се изпълнява наказанието?

-Г-н генерал, когато виновникът е войник, той бива наказан на гол гръб пред строя- веднага след сутрешната проверка… Но, сега става въпрос за жена, всъщност… за младо момиче и… Извинете, г-н генерал, но въпреки че това е едно от най-леките наказания въобще, все пак е доста опасно…

-Аз мисля, че щом нашите устави предвиждат такова наказание, ние сме длъжни да се съобразим…-командирът потвърди своето намерение.

Единият от заместниците се включи:

-Сър, бих искал да ви припомня, че вие имате пълното право да видоизмените наказанието или пък да го отложите или отмените… Уставът просто предлага решение, но вие, особено в сегашната ситуация- може да го промените…

- … Благодаря Ви, офицер! Знаете ли какво ми идва на ум? И съм убеден, че и вие ще го приемете безрезервно! Съгласен съм, че побоят на гол гръб е доста опасен за “нежните създания”. Поради това, че този път имаме провинил се служител от женски пол, аз ще заповядам наказанието да бъде изпълнено на… голо дупе. Така нищо кой знае какво няма да й стане, но в крайна сметка ще получи един заслужен урок!

Офицерите замълчаха за момент, а оскъдната светлина в палатката разкри появилия се в очите им блясък.

-Сър, вие казахте… на голо… дупе! Имате пред вид момичето да бъде бито на гол задник? …Дали това е подходящо за лагера? Всъщност, каква ще бъде цялата ви заповед за случая!

-Г-да заместници! В това наказание виждам изгоден случай да раздвижим малко натегнатата атмосфера в лагера. И най-вече сред войниците. Убеден съм, че това наказание ще отпусне и ще развесели достатъчно целия личен състав. Ние им го дължим, нали?… Да, решението ми е това момиче да получи 100 пръчки на гол задник пред всички! Утре сутринта- пред строя! Сигурен съм, че това ще създаде добро настроение за целия ден!

Казвайки това, генералът се изправи, считайки разговора за приключен.

-Господа!- офицерите също станаха,- Ще подготвя писмената заповед тази вечер, а сутринта очаквам всичко да е подготвено.

-Да, Сър! Вие избрахте най-доброто решение на този казус! Довиждане, г-н генерал!

Тримата заместници излязоха от палатката, вече завладени от представите за това, което щеше да се случи…

Личният състав бе построен на плаца на лагера и проверката завършваше. Всички бяха налице. В края генералът излезе напред и войниците се заслушаха в неговото съобщение.

-Господа офицери, войници! Бих искал да ви уведомя, че в резултат на неморално поведение, което застрашава реда и дисциплината в лагера, аз издадох заповед за наказването на главния виновник за това. Доведете я!- командирът рязко се обърна към двама от сержантите.

Младата сестра бе вече доведена до плаца, цялата трепереща от изненада и страх. Тя бе вдигната рано сутринта, без да подозира каквото и да било, и сега стоеше със завързани ръце встрани от строя на войниците. Очевидно бе доста изплашена. Дали това, което започна да говори командирът се отнасяше наистина за нея?!?… Сержантите грубо я поведоха напред, в близост до командния състав.

-Това момиче си позволи недостойно поведение, което е недопустимо при военни условия.- продължи генералът.- Ето защо, тя ще бъде наказана по най-строгите правила на военните устави! Нека ви послужи за пример!- командирът спря и кимна към един от офицерите. Последният се приближи и започна да чете подписаната от началника заповед:

“На основание член XXXII от устава за вътрешния ред и дисциплина във военните лагери и поради допуснато неморално и недостойно поведение, медицинската сестра X.Y. се наказва със 100 удара с пръчка на голо в присъствието на целия личен състав на лагера! Поради факта, че провинилият се е от женски пол, наказанието следва да се изпълни на гол задник!”

С прочитането на заповедта целият строй се раздвижи и се чуха няколко възклицания. Това, което в други случаи би било строго санкционирано, с едно махване на ръката на генерала сега бе оставено без последствия. Очертаваше се едно истинско представление…

Но събитията не бяха такива за момичето, което още повече се разтрепери от произнесената заповед. Боже, какво ставаше! Какво неморално поведение?!? … Щяха да я бият с пръчка пред толкова много мъже?… Всъщност, там бяха и нейните колежки- тези, които не дежуреха, също бяха длъжни да присъстват.

За налагането на телесни наказания в лагера бе построен специален стълб- със всички необходими приспособления. Тази сутрин обаче към тях бе прибавено и още едно. Когато приближиха момичето към стълба стана ясно, че новият елемент е поставен на равнището на кръста и явно имаше за цел да…

Двамата сержанти подхванаха разплакалата се девойка и я доближиха до стълба. Тъй като никой нямаше намерение да развързва ръцете на момичето, след даден знак от началниците единият от служителите захвана роклята му и я разкъса до средата, разголвайки го до кръста…

-Помощ!- отчаяно извика момичето! …-Какво правите!- тресейки се от срам и страх младата жена се опита да се защити.

-Момиче, ти заслужаваш да бъдеш наказана и ще получиш определено ти наказание! Примири се!- остро изрече генералът, който вече трудно прикриваше нарастващото си вълнение.

Ръцете й бяха повдигнати над главата и здраво закрепени за стълба. След малко някой завърза и глезените й един към друг… Всичко бе изработено така, че от стойката, която в момента заемаше момичето, задните му части бяха принудени да изскочат добре назад, а по този начин те само предвещаваха насладата, която тепърва предстоеше.

Овалните гърди на девойката вече се отъркваха в грубия дървен стълб, а при вида им генералът и присъстващите офицери едва не понечиха да… се заоблизват с език…

-Пригответе я както трябва! Наказанието ще се изпълни на голо… дупе!-напомни командирът!

Веднага след това двамата мъже раздраха задържалата се на очевидно широкия ханш рокля, заедно с бельото, и оставиха скъсания плат да се свлече на земята.

В следствие на тези действия на открития плац на лагера се откри една наистина забележителна картина. Крехкото, но все пак доста закръглено, момичешко тяло по неописуем начин контрастираше на тъмните военни униформи, които се бяха строили сякаш в предизвестена заплаха за разцъфналата женственост. Всъщност, тази бяла и налята фигура някак си по необясним начин се вписваше сред наежената и… очакваща зрелища военизирана тълпа.

В строя се усети сериозно раздвижване. Дори присъстващите сестри, повечето от които доста по-възрастни от новата си колежка, започнаха тихо да си шушукат “как този път началството е било доста разгневено, явно новият командир няма да си поплюва…” и “как тази въртиопашка сега ще си получи заслуженото”…Заедно с това, те си признаха, че “досега никога не са виждали такова нещо” и “че за първи път се случва да бият някое момиче на гол гъз пред толкова хора…”.

А пълното потрепващо дупе на завързаната действително притегляше вниманието на всички присъстващи. В долната част на гладкия нежен гръб, след

тънкото женско кръстче, това необуздано едро дупе се издуваше със зашеметяваща сила, добре подпомогнато и от предвидливо поставения допълнителен елемент на стълба… Ето, сега това толкова бленувано младо тяло, с мисълта за което почти всички войници бяха мастурбирали в тоалетните, бе изцяло разголено и… оставено на милостта на жилавата пръчка за наказания. Господи, този прекалено хубав задник щеше да получи цели 100 пръчки?

Младата сестра вече не бе на себе си. Ридаеше на глас, свела надолу глава- доколкото позволяваше положението й … Тя бе гола и абсолютно безпомощна пред всички- пред тези, които обслужваше, пред колежите си,… пред войниците и офицерите, с които често се разбираше доста добре…

Зад нея се приближи един от ратаите, който държеше в ръцете си инструмента за налагане на днешното наказание. Докато зрителите на това невероятно представление затаяваха своя дъх, мъжът на няколко пъти огъна тънката и очевидно доста еластична пръчка. На два-три пъти той я размаха във въздуха, изпробвайки я, а всички се увериха колко хубаво пасваше тя на издупения закръглен задник на “провинилата се”. Мъжките членове наоколо отдадоха заслужена чест на разкрилата се пред тях гледка.

-Нека наказанието да започне!- изкомандва един от офицерите-заместници, който бе натоварен да ръководи побоя.

-Само по … дупето, нали разбра!- допълни той, обръщайки се към ратая.

Наказващият кимна и… дори леко се усмихна на направеното “уточнение”.

Той се настани отляво на завързаната и… прицелвайки се, шибна здравата пръчка върху пухкавото дупе. Момичето се сепна рязко и въздъхна звучно от парването на първия удар. Поради положението й, единственото движение, което младата жена успя да направи, имаше за резултат само още по-сладкото разтрисане на дебеличкия й задник. По него вече си личеше първия розов белег, украсяващ напречно средата на подложените полукълба…

-Едно!- беше извикал лейтенантът, отговорен за точното отброяване на ударите. Ратаят не се бавеше много и продължи да изпълнява своето задължение. Той обаче като че ли бе по-снизходително настроен и замахваше без особена сила. Нанасяше леко свистящите удари някак си игриво и като на шега. Сякаш се опитваше с жилавата пръчка да направлява тласъците и трепетите на това безспорно много красиво дебело дупе.

Генералът наблюдаваше удивителната сцена със завихряща се възбуда. Колко отдавна той не се бе чувствал толкова силен- там долу, в униформените си панталони. Разбрали, че по време на ТОВА наказание за нарушаване на дисциплината, дисциплината в строя няма да се следи изкъсо, войниците започнаха леко да се побутват и… дори да се шегуват за сметка на …бития задник на младата сестра. Но можеше ли да бъде другояче? Тази толкова хубава напращяла млада жена бе завързана гола за стълба, принудена да издупи закръгления си задник, който сякаш сам подканяше свистящата еластична пръчка.

Някои от войниците, а и офицерите, започнаха да се кикотят на веселия- но не и за наказваната- начин, по който пръчката се сипеше върху все по-зачервяващото и въртящо се дупе. Реакциите на младото момиче само наливаха допълнително олово в мъжките членове, а присъстващите сестри се усмихваха скришом и от време на време цъкаха с език…

След около 25 удара генералът вдигна ръка и се обърна към ратая:

-Кой те е инструктирал да удряш по-слабо? Тази палава девойка трябва да получи един добър урок!

Ратаят мълчеше, но единият от заместниците се доближи до своя командир и му прошепна:

-Г-н генерал, ние … сметнахме, че въпреки че наказанието се изпълнява по… дупето, това е все пак е младо момиче и… може би не е необходимо да бъдем прекалено строги! Този инструмент е доста жесток… ако се използва както при войниците, наказваната вероятно няма да може… да сяда седмици наред…

Приближи се и друг офицер:

-Сър, ние сметнахме, че може би ще е достатъчно просто да я разсъблечем и да я понашибаме леко по дупето… Това са все пак 100 удара…

-Господа… Вие сте доста благородни, но дотолкова, че това е чиста мекушавост! Все пак… ние я облекчаваме, като вместо на гол гръб, тя е бита на гол задник. Това дупесто момиченце има нужда от истинско наказание! Нека да се научи какви са правилата тук и кой командва!- категорично изрече генералът. После заповяда на чакащия ратай:

-Продължавай наказанието със истински удари! Така, както наказваш провинил се войник! Задникът й вече достатъчно се загря! Не искам никакви игрички! Плачещото на стълба момиче почти не разбираше какво става, ридаейки и хълцайки в безпомощност. Дали това прекъсване не бе краят на наказанието?

Следващите удари обаче дойдоха като зловещ отговор на нейните надежди и респектираха цялото множество, станало свидетел на това необичайно и странно, но много приятно събитие. Ратаят вече вдигаше високо ръка и замахваше с всичката си сила, стоварвайки жестоко свистящата жилава пръчка върху добре подложеното дупе. Сега младата сестра крещеше с пълен глас! Опитвайки се да избегне ужасните прорязващи удари, тя въртеше пълния си задник още по-неистово и пристъпяше от крак на крак в безсмислие…

Това обаче не можеше да попречи върху пухкавото й меко дупе да се образуват тъмночервени линии и бразди, които контрастираха и се пресичаха с досегашната детинска розовина. Това дупе можеше да понесе такова наказание, да! Въпреки своето вече доста приповдигнато настроение, всички бяха спокойни, че макар наказанието да се бе утежнило в известна степен и вече да бе станало доста сериозно, то в крайна сметка не бе нищо повече от един здрав бой с пръчка на голо дупе!

Много от войниците не успяха да се въздържат и свършиха направо в панталоните си. Техният командир бе на прага на същото, но изведнъж, сякаш за да забави настъпването на пълното удоволствие, той прекъсна за миг побоя и нареди момичето …да бъде залято с вода!

Когато пръчката поднови своите посещения върху вече мокрия задник, тя като че ли залепваше за пълното дупе, предизвиквайки невероятни крясъци от наказваната. Разсичащият въздуха инструмент се впиваше в пищното дупе и оставяше след себе си ясно различими драскотини, които може би бяха най-красивото допълнение към тази изящна картина.

Всичко това, съчетано със своевременните отброявания на лейтенанта и вайканията на момичето, които само подчертаваха силата на изпълнението на ритуала, доведоха генерала, а и много от неговите подчинени, до изключителен оргазъм.

…Командирът отново прекъсна наказанието, за да се изсипе още студена вода върху силно зачервения и подут, а на места и разкървавен, задник. Всички оцениха тези прекъсвания като начин може би да се даде отдих на наказваната, отчитайки обаче, че боят на мокро дупе трябва да е далеч по-болезнен… А за генерала шибането на голям и… мокър задник се оказа едно от най-великите неща на света. А тази госпожичка си го търсеше, нали?

Оставаха още 20 удара, които вече начертаха кървави резки върху злощастното дебело дупе… Много от мъжете свършиха повторно, имайки пред себе си тази неописуема гледка на закръглено въз-пълно дупе, което получава неотменните 100 удара с пръчка. Накрая, когато ратаят бе целият плувнал в пот от своето старание, неговият наказващ инструмент бе вече окървавен и влажен- резултатът от “справедливо” наложеното наказание.

След като лейтенантът отброи 100-я удар, офицерът, командващ побоя, вдигна ръка и го прекрати. Всички някак си отдъхнаха, но разбира се, без да могат лесно да откъснат поглед от все още треперещия разранен задник на завързаното момиче.

Никой не бързаше да освободи наказаната. Генералът отново се обърна към строя и поучително започна своята заключителна реч:

-Г-да офицери, войници! Нека никой не се съмнява в нашата принципност и стриктност. Уставите трябва да се спазват! Както се уверихте, законът се прилага независимо от длъжността, ранга и… пола на провинилия се. Надявам се днешното наказание да послужи за урок не само за младата игрива госпожица тук, но и за всички вас!- с това той кимна към сержантите, които започнаха да развързват изнемощялата жена.

-Свободно!- изкомандва един от офицерите и строят се разпръсна, но, разбира се, присъстващите не се отдалечиха прекалено много от гледката на добре набития женски задник.

Колежките на наказаната решиха, че трябва все пак да помогнат на “бедното момиче, което днес биха явно за назидание”… Сестрите подеха голото момиче и го поведоха бавно към лазарета. То все така ридаеше и хълцаше от време на време. Като че ли не осъзнаваше какво точно се случва или- по-точно- не искаше да разбере какво всъщност бе станало…Когато влязоха и настаниха младата сестра да легне- по корем, естествено, те веднага започнаха да дезинфекцират подлютените рани върху дупето й… Това за пореден път предизвика силни болки у момичето и тя истински се разврещя с пълен глас.

-Няма страшно, моето момиче! Няма нищо, хайде! Жестоко те набиха, няма що!- обади се една от възрастните сестри.

-Хайде, съвземи се! Всичко свърши! Ще се оправиш бързо, не се страхувай… Все пак добре направиха, че решиха да те бият само по дупето, нали?…

Няма нищо!- включи се и друга.

Младата сестра единствено хлипаше и помръдваше силно щипещия си и тръпнещ задник.

Нейните колежки продължиха да я успокояват и да се грижат за нея, увещавайки я “че след като се изкъпе, вече всичко ще е минало” и “че наказанието е било наистина много строго, но вече е свършило…” Нито една от тях обаче, а най-малко наказаното момиче, не можеше да си представи, че вечерта генералът щеше да повика младата сестра при себе си, за да… инспектира лично “пораженията” от наложеното през деня наказание.

…Дали новата служителка щеше да бъде вече по-отзивчива?…




Няма коментари:

Публикуване на коментар

Flamingo Ads

Related Posts with Thumbnails

Flamingo Ads