петък, 5 ноември 2010 г.

Всички от нас имат такива фантазии, така, че без повече приказки да погледнем истината в очите...

За мен да съм роб е израз на моята лична свобода. Звучи идиотски, а? Ами погледнете в дълбините на душата си, открийте своите най-съкровени мечти, приемете се, каквито сте, и след това опитайте да се изправите пред обществото и заявите личната си позиция. Перверзия? Лудост? Е, в най-добрия случай това е, което ще чуете за себе си. Надявам се това да даде смелост на мнозина да открият себе си, и своята истина, и своя израз на лична свобода… За BDSM се носят толкова слухове, толкова митове, и, макар и в отделни изолирани случаи тези митове да имат някаква реална основа, принципа на подобна връзка остава дълбоко неразбран. Може и да има submissive жени, които се определят като такива в израз на своята неувереност и слабост и които затвърждават своята убеденост, че не нищо не струват, обожавайки и подчинявайки се на своя господар. Не е моя работа да съдя кой е "истински" или "неистински" господар или роб. Но подобно отношение към въпроса съвсем практически би бил непреодолима бариера към постигането на здрава BDSM връзка. Първо, ако една жена не цени себе си, не се стреми да се развива като личност и да се самоуважава, подаръка, който тя прави на своя господар - да отдаде тялото и душата си на неговата власт, не би имал никаква стойност. Вие едва ли бихте се зарадвали ако приятел ви подари за рождения ден нещо, което е извадил от кофата за боклук? Второ, да си роб изисква в много случаи прояви на силен самоконтрол и смелост. Най-вече да приемеш себе си, какъвто си. Последното решение, което една робиня прави преди да се отдаде на господаря си, е това, че тя е намерила каквото е търсила, и ако това решение не произлиза от вътрешна убеденост и сигурност, вероятният изход е, че връзката ще бъде пълен крах. Волята на господаря понякога може да е различна от това, което вие си мислите, че искате, или което наистина искате. Неговата отговорност е да не поставя изисквания, които биха ви наранили твърде много да бъдат изпълнени, но негово право е да направи това, ако сметне за необходимо. Ако смятате, че роба е слаб, помислете - вие имате ли силата заради човека, когото обичате, да оставите работата, приятелите си, децата си, града и страната си, всичко, което притежавате, ако такова е неговото желание? И все пак това е лесната част. Остава непрекъснатия ежедневен контрол. Контрол над внезапните пориви, желания, мечти - те вече не са ваши, те принадлежат на господаря, толкова, колкото и вашето тяло. Аз не вярвам, че един слаб човек би могъл да има мотивацията и вътрешната убеденост да следва своя път с подобна последователност и контрол. Та толкова за мита за слабата, комплексирана, неуверена в себе си робиня. Не че такива няма - слаби хора има навсякъде, просто и в BDSM връзките, както и навсякъде другаде, подобни хора обикновено се провалят. Сега за мита за жестокия господар, който изпитва сексуална удовлетвореност, подчинявайки жената до себе си, за да подкрепи ниското си самочувствие и т.н. Каквото и да говорят хората, и каквото и да си мислите вие, малко неща плашат "нормалния" човек повече от необходимостта да носи отговорност за своя живот, за своите решения и постъпки, а какво да говорим да носят подобна отговорност и за някой друг. Хората обичат да се чувстват жертви. Да се оплакват. Да обвиняват. Тази необходимост е толкова дълбока, че се е превърнала почти в аксиома. Кажете на вашата приятелка, която ви плаче на рамото, че нейния мъж и е съсипал живота, това че само тя е отговорна за своя живот и да бъде щастлива е въпрос единствено на лично решение. Кажете на своя приятел, че обществото, родителите, партньора, обстоятелствата, нещата, които му се случват дори, не са виновни за начина, по който се чувства и възприема себе си, и отговорността и решението да бъде щастлив е просто негово? Ами, ако го направите, пазете си очите да не бъдат издрани. Господаря ежедневно е изправен пред необходимостта да взима решения. Да слуша търпеливо. Да разбира. Да носи отговорност за себе си и за своя роб. Наказанията, които той би определил, не биха били израз на гняв - гневът е проява на слабост и неувереност. И той никога не забравя, че връзката е взаимност, комуникация, разбиране… Та толкоз по въпроса за слабата робиня и жестокия господар. BDSM има и други аспекти, други митове за него, които ужасяват обществото. "На теб НАИСТИНА ли може да ти хареса да те бият с бич?" - питат моите приятели. Ами не знам дали ще ми хареса, разбира се. За мое най-голямо съжаление нямам никакъв личен опит по въпроса. (засега). Когато се разиграва една BDSM сцена, обикновено се използва дори не една, а две "safe words"… Едната означава, че границата, при която болката е поносима, е премината, а другата - че просто цялата сцена е надхвърлила лимитите и трябва да бъде прекратена. Което става незабавно. Разбира се, ако си овързана, ръцете ти са хванати с белезници и т.н и т.н., остава донякъде въпрос на надежда, че партньорът ще уважи подобно желание. Така че не съветвам никого да се захваща с подобни експерименти с човек, когото не познава и му няма доверие. Доверието в случая е ключова дума. (Всъщност, в кой случай не е?) BDSM е едно безкрайно изследване и приключение. Изследване на собственото тяло, сексуални желания, граници… Тези граници могат да бъдат разширявани и никой не може да ви каже какви шокиращи открития може да направите за самия себе си. Но в момента, в който секса от съпружеско задължение се превърне в приключение и изследване, ще откриете, че сексуалните ви желания ще нараснат със скоростта на малка експлозия. Въпросът не е ДАЛИ ви харесва болката в секса, едва ли има някои, който се е оплакал, че сексуалния партньор, например, го е ухапал? Въпросът е само ДОКОЛКО ви харесва това. Е, никога няма да разберете, докато не опитате.
Виктория Димитрова






Няма коментари:

Публикуване на коментар

Flamingo Ads

Related Posts with Thumbnails

Flamingo Ads